Робин Кук - Фатално лекарство

Втурна се обратно в стаята, накара пациента да седне в леглото и внимателно прислуша гърдите му. Дробовете се оказаха абсолютно чисти.

Без да знае как да постъпи, той отново се повлече към дежурната. Хвана главата си с ръце и направи опит да разсъждава. Нещо трябваше да се направи.

Ръката му импулсивно се протегна към телефона. Прати по дяволите Кели с неговите призиви за икономии и набра последователно Мизлих и Хаселбаум, консултантите по онкология и инфекциозни болести. И на двамата обясни, че отново има пациент с предишните симптоми, довели до фаталния край на трима души в рамките на три дни.

Докато чакаше появата на консултантите, той се зае да пише ордери за допълнителни изследвания. Даваше си сметка, че шансът Джонатън да се събуди на следващия ден в нормално състояние продължава да съществува, но не искаше да рискува. Шестото чувство го предупреждаваше, че и този пациент е започнал неравната борба със смъртта.

Пръв пристигна специалистът по инфекциозни болести. Размениха си няколко думи и той отиде да прегледа болния. Малко по-късно се появи и доктор Мизлих. Беше се сетил да вземе със себе си и всички данни за здравословното състояние на Джонатън, когото беше лекувал. Двамата с Дейвид се заеха да преглеждат картоните бавно, без да пропускат нищо. Скоро към тях се присъедини и доктор Хаселбаум, приключил с прегледа на пациента.

Дискусията започна, но не след дълго Дейвид забеляза, че колегите му гледат някъде зад него. Обърна се и видя фигурата на Кели, изправена заплашително в рамката на вратата.

— Може ли да разменим две думи, доктор Уилсън? — тихо, но мрачно процеди той.

— В момента съм зает — отсече Дейвид и се обърна към консултантите.

— Страхувам се, че това е без значение — настоя Кели и леко го докосна по рамото. Дейвид рязко се дръпна, изпитал неприятно чувство при допира.

— Това ще ми даде възможност да прегледам пациента — обади се примирително доктор Мизлих, обърна се и напусна дежурната стая.

— А пък аз ще използвам времето да напиша писменото си становище — добави Хаселбаум, извади писалка от горното джобче на престилката си и придърпа картона на Джонатън.

— Добре — предаде се Дейвид и изпъна рамене: — След вас, господин Кели…

Кели пресече коридора и влезе в общата трапезария за пациентите. Обърна се изчака Дейвид и старателно затвори вратата зад гърба му.

— Предполагам, че познавате госпожица Хелън Бийтън, която е административен директор на тази болница, а също и господин Майкъл Колдуел — главен лекар…

Ръката му махна по посока на двамата, които се бяха настанили зад масата.

— Да, разбира се — кимна Дейвид и отиде да се здрависа. С Колдуел се беше виждал по време на интервюто на Анджела, а с Бийтън — просто по коридорите.

Кели седна и му направи знак да стори същото.

Дейвид нервно огледа лицата на хората около масата. Очакваше неприятности от страна на Кели по повод аутопсията на Мери-Ен Шилър. Надяваше се, че това няма да се отрази и върху Анджела.

— Предполагам, че трябва да говоря директно — промърмори Кели. — Вие вероятно се чудите на бързата ни реакция по повод лечението на Джонатън Ейкинс…

В душата на Дейвид се появи дълбоко объркване. Как наистина тези хора се озоваха тук да обсъждат състоянието на Джонатън, след като той самият едва бе започнал да действа?

— Бяхме алармирани от старшата сестра на етажа, която имаше съответните инструкции — поясни Кели. — Проблемът с икономиите не търпи компромиси и по тази причина бяхме длъжни да се намесим. Вече ви предупредих, че твърде често прибягване да външни консулти…

— Нареждате и твърде много лабораторни изследвания — добави Бийтън.

— Да не говорим за диагностичните тестове — включи се и Колдуел.

Дейвид смаяно ги гледаше и мълчеше, В очите и на тримата се четеше дълбоко неодобрение. Те бяха трибунал, събран да произнесе присъдата му. Нещо като Светата Инквизиция. Никой от нейните членове не беше лекар, но присъдата им щеше да бъде произнесена на базата на чисто икономически фактори.

— Искаме да ви напомним, че лекувате пациент с доказан рак на простатата — наруши мълчанието Кели.

— И в хода на този процес отдавна сте надхвърлили разумните граници — добави Бийтън.

— При трима други пациенти вече сте направили огромни разходи на средства и материали, при това и тримата са били терминално болни — отново се включи Колдуел.

Дейвид направи върховни усилия да запази самообладание. Обвиненията на тримата администратори дадоха нова храна на съмненията в собствените му качества.