Робин Кук - Фатално лекарство

— Чувствам се отговорен единствено за пациентите си — тръсна глава той. — Институциите тук са на втори план.

— Мога да разбера подобна философия — кимна Бийтън. — За съжаление обаче тя води до остра финансова криза именно на институцията, наречена болница. Трябва да разширите мирогледа си, колега. Вие носите отговорност не само към отделния пациент, но и към цялото общество. Не можем да отделяме на всеки това, което му се полага. Нужна е точна преценка на разходите, за да има за всички.

— Проблемът ви е, че използвате далеч повече външна помощ от колегите си — добави Кели.

Настъпи кратка, изпълнена с напрежение пауза.

— Безпокоя се, че става въпрос за неизвестно инфекциозно заболяване — въздъхна след известно време Дейвид. — Искам да направя всичко възможно, за да го диагностицирам, защото в противен случай ни заплашва катастрофа.

Тримата администратори се спогледаха.

— Това е извън моята компетентност — сви рамене Бийтън. — Длъжна съм веднага да го призная…

— Аз също — присъедини се към нея Колдуел.

— В момента тук присъства консултант по инфекциозни болести — изправи се на крака Кели. — И тъй и тъй му плащаме, нека поискаме мнението му…

Излезе от стаята и миг по-късно се върна, придружен от Мизлих и Хаселбаум. След краткото представяне доктор Хаселбаум бе помолен да каже дали според него смъртта на тримата пациенти на Дейвид се дължи на някакво неизвестно инфекциозно заболяване.

— Дълбоко се съмнявам — поклати глава експертът. — Пациентите нямаха симптоми на инфекциозно заболяване. И тримата развиха бронхопневмония, по всяка вероятност причинена от обща слабост на организма, придобила патогенна форма.

Кели кимна с глава и поиска мнението на експертите относно лечението на Джонатън Ейкинс.

— Според мен то трябва да се базира на симптоматиката — отвърна доктор Мизлих и хвърли поглед към колегата си.

— Аз бих препоръчал същото — добави Хаселбаум.

— Вие сте запознати с всички изследвания, за които се е разпоредил доктор Уилсън — подхвърли Кели. — Как мислите, неотложни ли бяха те?

Експертите си размениха бегли погледи.

— Ако аз бях лекуващ лекар, щях да изчакам — обади се пръв доктор Хаселбаум. — Има голяма вероятност пациентът да се подобри още утре сутринта…

— Съгласен съм с това мнение — кимна доктор Мизлих.

— Какво ще кажете на всичко това, доктор Уилсън? — извърна се масивното тяло на Кели.

Разговорът приключи с приятелски ръкостискания и пресилени усмивки. Дейвид се почувства унижен и дълбоко депресиран. Излезе в коридора и тръгна към дежурната стая с намерението да отмени повечето от назначените изследвания. После се отби в стаята на Джонатън.

— Благодаря ви, че повикахте толкова много лекари да ме прегледат — рече със слаб глас пациентът.

— Как се чувствате?

— Не знам… Може би малко по-добре.

Насочи се към залата за аутопсии и завари Анджела да почиства след приключване на работата си. Двамата заедно върнаха тялото на Мери-Ен в моргата на приземния етаж. Направи му впечатление, че Анджела не бърза да сподели заключенията си.

— Не открих кой знае какво — призна тя след като той здравата я притисна.

— Дори в мозъка?

— В общи линии беше чист — сви рамене младата жена. — Но нека все пак изчакаме резултатите от микробиологичните проби…

— Тумори?

— В корема открих едно миниатюрно образувание, но първо трябва да го разгледам под микроскоп.

— Значи не можеш да кажеш какво е причинило смъртта? — вдигна вежди той.

— Имала е пневмония — сви рамене Анджела. — Съжалявам, но не открих нищо повече…

По обратния път към дома си и двамата мълчаха. Дейвид беше видимо потиснат и нямаше желание за разговори.

Анджела вкара колата в алеята, изключи двигателя и въздъхна.

— Разочарован си, че не открих нищо съществено, нали? — подхвърли тя.

— Това само доказва общото състояние на нещата — унило отвърна той.

— Дейвид, моля те да престанеш! — настоятелно го погледна тя. — Ти си чудесен лекар и притежаваш качества, които са далеч над средните!

Дейвид й разказа за трибунала, организиран от Кели.

— Дотам ли стигнаха? — смая се Анджела. — Господи, тези чиновници скоро ще започнат и да лекуват!

— В известно отношение имат право — въздъхна Дейвид. — Разходите действително са сериозен проблем. Но аз разглеждам състоянието на всеки пациент поотделно и мисля, че имам право да свикам консулт. За съжаление експертите не бяха на моя страна…