Робин Кук - Фатално лекарство

Калхоун съчувствено кимна с глава.

— От вестниците разбрах, че сте открили стария Ходжис все така небрежно подхвърли той.

— Аха — кимна шерифът. — Това предизвика известно оживление, но нещата вече се успокоиха. Слава Богу, че се отървахме от един досадник…

— Как така? — присви очи Калхоун.

Лицето на Робъртсън бавно почервеня, от устата му се изсипаха куп проклятия по адрес на покойния доктор. Открито призна, че на няколко пъти замалко да му види сметката със собствените си ръце.

— Май Ходжис не е бил сред най-обичаните граждани тук — подхвърли Калхоун.

От устата на Робъртсън се изтръгна къс, презрителен смях.

— А как върви следствието? — попита небрежно Калхоун и отново издуха дим към тавана.

— Никак — отвърна с въздишка шерифът. — Когато изчезна се поразмърдахме малко, но сега не е така. На никого не му пука особено за тоя тип, включително и на жена му. Всъщност, на бившата му жена… Тя го напусна месеци преди да изчезне и се премести да живее в Бостън.

— В „Бостън Глоуб“ пише, че случаят се разследва от щатската полиция…

— Изпълниха си задълженията, нищо повече. Съдебният лекар уведомява областния прокурор, той праща заместника си да провери на място. Заместникът пък праща екип криминалисти, които правят задължителния оглед. Няколко дни по-късно ми се обади един лейтенант от щатската полиция, но аз му казах, че ще се справим сами и няма смисъл да се ангажират със случая. Ти отлично знаеш, че щатската полиция с удоволствие ни оставя да се оправяме сами, стига да не ги притиснат я от прокуратурата, я от щатското правителство. Те си имат достатъчно работа и предпочитат да не се товарят с още… Освен това са изминали осем месеца и следата отдавна е изстинала.

— С какво се занимавате напоследък? — попита Калхоун.

— Тормозят ни серия от нападения над жени, които стават на болничния паркинг — отвърна с въздишка Робъртсън. — Има и няколко изнасилвания.

— И нямате представа кой е извършителят?

— Още не…

Няколко минути по-късно Калхоун напусна участъка и бавно закрачи по главната улица. Вниманието му беше привлечено от книжарницата, единствена в града. Собственичката се казваше Джейн Уейнкуп и някога беше сред приятелките на жена му. Това се дължеше на факта, че жената на Калхоун беше страстна почитателка на книгите и четеше много, особено през последната година от живота си, когато беше прикована към леглото.

Джейн го покани в офиса си, който не беше нищо повече от едно малко бюро, тикнато в ъгъла на склада. Той я увери, че минава случайно и след няколко общи фрази успя да насочи разговора към Денис Ходжис.

— Откритието на трупа му беше най-голямата новина за Бартлет — кимна Джейн.

— Чух, че не са го обичали много — проточи Калхоун. — Защо?

— Това професионална визита ли е? — изгледа го продължително Джейн.

— Обикновено любопитство — отвърна Калхоун, после съзаклятнически намигна: — Но все пак бих предпочел този разговор да си остане между нас…

Половин час по-късно вече разполагаше със списък на двадесетина души, които имаха основателни причини да ненавиждат Ходжис. Напусна книжарницата и пое по обратния път. Слънцето залязваше, температурата започна да пада. Списъкът включваше президента на банката, собственика на бензиностанцията „Мобил“ близо до магистралата, началника на полицията, неколцина търговци и половин дузина лекари. Калхоун остана изненадан, но едновременно с това и доволен от големината му. Колкото повече заподозрени, толкова по-дълги часове платена работа.

Продължи по главната улица и се отби в аптеката на Харисън. Аптекарят Харли Стромбел беше брат на Уендъл Стромбел — стар колега на Калхоун от щатската полиция.

Подобно на Джейн, и Харли бързо усети специалния интерес на Калхоун, но обеща да бъде дискретен. Към списъка прибави както собственото си име, така и имената на собственика на фабриката за закачалки Нед Банкс, Харолд Трейнор и Хелън Бийтън — новата административна директорка на болницата.

— Защо не харесваше този човек? — попита го Калхоун.

— По съвсем лични причини — отвърна Харли. — Денис Ходжис нямаше елементарно възпитание… — После добави, че е държал малка аптека в болничното фоайе, но Ходжис го изхвърлил оттам без никакви обяснения.

— Разбирам, че е логично болницата да отвори собствена аптека в предверията си — рече Харли. — Но бях обиден от начина, по който Ходжис ме изрита — внезапно и грубо, с ултимативен тон.