Робин Кук - Фатално лекарство

Разтревожен за състоянието на Мери-Ен, Дейвид стана преди разсъмване, измъкна се навън без да буди семейството си и яхна колелото. Прекоси реката точно когато оранжевият диск на слънцето надникна над хоризонта. Утрото беше студено, дебел слой слана покриваше ливадите и отдавна оголените клони на дърветата.

Ранната му поява в реанимацията изненада дежурните сестри. В състоянието на Мери-Ен нямаше драматични промени, ако не се броеше появилото се през нощта силно разстройство. Дейвид остана очарован от начина, по който се бяха справили сестрите — изключително бързи и опитни в своята работа.

Отново прегледа болничния картон на пациентката, но не можа да измисли нищо. После си позволи да звънне на един от своите любими професори в Бостън, който беше известен ранобудник. Професорът не го разочарова: изслушал клиничната история, той веднага предложи да дойде и да се запознае със случая на място.

Докато очакваше пристигането на професора нямаше какво друго да прави, освен да обиколи и останалите си пациенти. Всички се справяха добре. Джонатън Ейкинс беше готов за изписване, но той реши да го задържи в болницата още един ден, просто за да бъде сигурен, че проблемите със сърцето му са окончателно отзвучали.

Професорът се появи след около час и Дейвид започна да го запознава с клиничната история на Мери-Ен по начина, по който го беше правил като студент. Човекът го изслуша с напрегнато внимание, след което се зае с щателен преглед на пациентката. Не откри нищо различно от това, което беше отбелязано в болничния картон, предложи една-две идеи и толкоз. Дейвид го изпрати до колата, благодари му сърдечно и остана да гледа след него.

Реши да се върне у дома, просто защото нямаше друга работа в болницата. Отдавна се беше отказал от съботните игри на баскетбол в компанията на Кевин, защото все още помнеше гневните му изблици по време на последния мач по тенис.

Завари Анджела и Ники да привършват със закуската и започна да ги подкача, че са проспали половината ден. После Анджела се залови с обичайната сутрешна терапия на детето, а той се спусна в мазето и отметна встрани жълтите полицейски ленти. Награби рамката на един от зимните прозорци и го помъкна нагоре.

Ники се присъедини към него когато вече привършваше с монтажа на първия етаж.

— Кога ще…

Дейвид сложи пръст на устните си и кимна с глава към кухненския прозорец на крачка от тях. Детето прехапа устни и млъкна.

— Веднага след като разчистим — прошепна той.

Позволи на Ники да му помогне при свалянето на комарниците в мазето. Сам би се справил далеч по-бързо, но тя изгаряше от желание да бъде полезна с нещо. Подредиха рамките до стената срещу стълбите — на мястото на зимните прозорци.

После се качиха горе и обявиха на Анджела, че ще отскочат до града за една кратка обиколка на магазините. Анджела ги изпрати до вратата и остана да гледа как въртят педалите по баира. Беше й приятно, че двамата се чувстват добре един с друг, макар и да се почувства малко изолирана.

Това чувство се усили в момента, в който остана сама. Започна да се озърта при всеки шум в огромната и празна къща. Направи опит да чете, но скоро захвърли книгата и тръгна да заключва вратите и да затваря прозорците. Когато влезе в кухнята, пред очите й отново се появиха фосфоресциращите петна по стените.

— Не може да се живее така — тръсна глава тя и леко се стресна от звука на собствения си глас. — Но какво да направя?

Пристъпи към кухненската маса, която усърдно бе изтъркала с най-силния почистващ препарат, който успя да открие в магазина на господин Стейли. Пръстите й се плъзнаха по гладкия плот. Дали луминолът ще продължава да фосфоресцира и след това търкане? Все още се притесняваше от мисълта, че убиецът на Ходжис се разхожда на свобода. Но вече си мълчеше, приела съвета на Дейвид да не привлича вниманието върху себе си.

Пристъпи към телефонния указател на шкафа и разгърна на раздел „Частни детективи“. Оказа се, че в района такива няма. Прелисти на „Детективи“ и видя дълга редица от номера. Повечето от тях бяха на охранителни фирми, но имаше и частни лица. Някой си Фил Калхоун имаше офис в Рутланд, само на две крачки от дома им.

Набра номера бързо, без да си дава време за размисъл. Насреща вдигна мъж с приглушен и спокоен глас, който говореше влудяващо бавно. Неподготвена за подобен разговор, Анджела с мъка върза няколко изречения, от които стана ясно, че би искала да се разследва едно убийство.