Робин Кук - Фатално лекарство

Анджела накратко му разказа за поканата на главния патолог. Той й пожела успех и затвори.

Минути по-късно вече беше извън болницата. Реши да отскочи до вкъщи, за да се преоблече преди да потегли за Бърлингтън. С изненада видя, че в алеята им е паркирана полицейска камионетка. Явно криминалистите все още не бяха приключили.

Алис Дохърти я чакаше на прага, на лицето й беше изписано безпокойство.

— Още са долу — въздъхна Алис. — Вече часове са там.

В мазето бяха трима. Пространството под стълбището беше изолирано с жълти полицейски ленти, над които светеха силни прожектори. Единият от криминалистите използваше някакъв сложен уред за снемане на отпечатъци от каменните блокове. Вторият търпеливо пресяваше пръстта по дъното на гробницата, а третият допираше до стените странен предмет с формата на четка за дрехи, с чиято помощ се събираха миниатюрни власинки.

Единственият, който благоволи да се представи, беше специалистът по отпечатъците. Името му беше Куилън Райли.

— Моля да ни извините за притесненията — рече той.

— Няма нищо, работете си спокойно — отвърна Анджела и любопитно се огледа. Криминалистите работеха без много приказки, всеки вглъбен в задачата си. Тя се обърна и понечи да тръгне нагоре по стълбите, но Райли я спря. Искаше да знае дали в къщата е било боядисвано през последните седем-осем месеца.

— Не — отвърна тя. — Поне ние не сме се заминавали с това.

— Отлично — кимна Райли. — Ще ни разрешите ли довечера да изследваме стените с помощта на луминол?

— Какво е това луминол?

— Химикал, с чиято помощ откриваме следи от кръв…

— Къщата е основно почистена — отвърна Анджела. В гласа й се долови лека обида. Нима тези хора допускат, че ще остави някакви стари лекета по стените?

— Все пак си струва да опитаме — настоя Райли.

— Добре — въздъхна тя. — След като така мислите…

— Благодаря, госпожо — любезно се усмихна детективът.

— А какво стана с веществените доказателства, открити при първоначалния оглед? — попита Анджела. — В местната полиция ли ги прибраха?

— Не, госпожо. Всичко е при нас.

Няколко минути по-късно Анджела вече беше на път. До Бърлингтън стигна бързо, без никакви произшествия. Още по-бързо откри сградата на Съдебна медицина, разположена в близост до центъра.

— Чакаме ви — изправи се да я посрещне доктор Дънсмор. Кабинетът му беше модерен, обзавеждането — спартанско. Самият главен патолог беше от хората, които умеят да предразполагат и тя с удоволствие прие предложението му да го нарича Уолт.

За броени минути беше облечена в хирургически комбинезон, на главата й се появиха зелено боне и предпазни очила. В душата й нахлу вълнение. Залата за аутопсии винаги й действаше по този начин.

— Тук се работи абсолютно професионално — увери я в коридора Уолт. — Преди години имаше много вицове за провинциалните морги, но при нас случаят не е такъв…

Денис Ходжис беше проснат по гръб върху масата за аутопсии. Готовите рентгенови снимки бяха окачени в светещата рамка над главата му. Съдебният лекар представи на Анджела санитаря Питър, който щеше да им помага в работата.

Заеха се с обстойно разглеждане на рентгеновите снимки. Явната причина за смъртта беше фрактурата на черепа, но в тилната част имаше още една. По тялото откриха и други счупвания, най-забележителното от което беше на лявата ключица.

— Безспорно убийство — промърмори Уолт. — Но преди това клетникът здравата се е борил за живота си…

— Шефът на полицията в Бартлет твърди, че става въпрос за самоубийство — подхвърли Анджела.

— Значи е голям майтапчия — поклати глава патологът.

— Честно казано, не ме впечатли с умения — призна с въздишка Анджела. — Може би ще се окаже, че никога не е работил върху случай на насилствена смърт.

— Сигурно — кимна Уолт. — Освен това много от тези хора нямат необходимата професионална подготовка.

Анджела описа с няколко думи козият крак, който бяха открили край трупа. Направиха измервания на раните и фрактурите и стигнаха до заключението, че това желязо има всички шансове да се окаже оръжието на престъплението. После насочиха вниманието си към ръцете на жертвата.

— Много се радвам, че някой се е сетил да ги вкара в книжни торбички — рече Уолт. — Отдавна препоръчвам този способ на колегите си…

Анджела само кимна с глава. Беше доволна, че е предложила торбичките на доктор Корниш.

Уолт внимателно свали торбичките, взе една лупа и се зае да изследва ноктите на жертвата.