Робин Кук - Фатално лекарство

— Днес ли ще ги повикате? — попита Анджела.

— О, да. Вероятно ще бъдат тук още преди обяд.

— Ще повикам Алис — каза Анджела, а Дейвид само кимна с глава.

Семейството тръгна за работа броени минути след оттеглянето на служителката от прокуратурата. Днес Ники отиваше на училище за пръв път след излизането си от болницата и възбудата й беше огромна. Преди да тръгнат си смени дрехите два пъти.

Анджела я предупреди да не говори пред децата за трупа, но вътре в себе си знаеше, че това не може да стане. Арни и Карълайн вече знаеха за инцидента и вероятно горяха от нетърпение да научат нови подробности.

Дейвид включи на скорост и насочи колата към болницата.

— Безпокоя се за пациента си — промърмори той. — Не ми се обадиха за промяна в състоянието му, но въпреки това съм неспокоен.

— Аз пък се чудя как ще се изправя пред Уодли — въздъхна Анджела. — Не знам дали Кантор е разговарял с него, но и в двата случая ще ми е неприятно…

Размениха си по една бегла целувка и се отправиха към работните си места.

Дейвид тръгна директно към стационара, където лежеше Джон Тарлоу. Първото нещо, което му направи впечатление след като влезе в стаята, беше затрудненото дишане на пациента. Измъкна стетоскопа си и разтърси раменете му, тъй като го искаше изправен. Джон реагира като упоен.

Паниката се настани в гърдите му още преди да използва стетоскопа. Беше ясно, че пациентът развива тежка бронхопневмония. Прегледът само потвърди тревожната диагноза. Изскочи в коридора и хукна към стаята на сестрите. Изобщо не забеляза, че там се провежда сутрешен рапорт и с напрегнат глас нареди незабавно да прехвърлят пациента в интензивното отделение — След като приключим с рапорта — навъсено го изгледа Джанет Колбърн.

— Искам това да стане веднага, по дяволите! — раздразнено повиши тон Дейвид. — И защо никой не ми се обади? Господин Тарлоу е развил двойна бронхопневмония!

— Когато му премерихме температурата за последен път, той си спеше като бебе — обади се нощната сестра. — Заповедта беше да ви потърсим само ако температурата му се повиши, или развие треска. Но такива симптоми липсваха.

Дейвид грабна картона и потърси температурните показатели. Бяха малко завишени, но далеч от това, което предполагаше състоянието на дробовете.

— Дайте да го прехвърлим в интензивното, за да не губим време — рече по-спокойно той. — Освен това искам спешна кръвна картина и снимка на белите дробове.

Прехвърлянето на Джон Тарлоу беше осъществено със забележителна бързина. Междувременно Дейвид позвъни на онколога Кларк Мизлих и на специалиста по инфекциозни болести доктор Мартин Хаселбаум. Помоли ги за спешен консулт и забърза към интензивното. Лабораторните анализи бяха направени за рекордно кратко време и резултатите скоро се озоваха в ръцете му. Количеството на белите кръвни телца беше спаднало още повече — сигурен индикатор, че организмът се бори с настъпващата пневмония. Същото се наблюдаваше и при пациенти, претърпели химиотерапия, но Дейвид знаеше, че от няколко месеца насам Джон не е бил подлаган на такава. Най-тревожни бяха рентгеновите снимки на гърдите, които потвърдиха наличието на тежка бронхопневмония.

Консултантите се появиха за рекордно кратко време. Прегледаха пациента, направиха справка с данните в болничния картон и се отдръпнаха от леглото. Доктор Мизлих потвърди, че химиотерапия не е била правена скоро.

— Тогава на какво се дължи понижения брой на белите кръвни телца? — попита Дейвид.

— Не мога да кажа — призна с въздишка доктор Мизлих. — Допускам, че това има връзка с левкемията. Но за да бъдем сигурни, ще трябва да направим костна биопсия — нещо, което е изключено при сегашното му състояние. При всички случаи въпросът е по-скоро академичен, а според мен в момента господин Тарлоу се бори за живота си…

Дейвид беше принуден да признае, че колегата му е прав. Съществуваше реална опасност да изгуби и този пациент, колкото и невероятно да му се струваше това.

Обърна се очаквателно към доктор Хаселбаум.

Мнението му беше не по-малко категорично: пациентът развива тежка двустранна бронхопневмония, вероятно с вирусен произход, състоянието му се усложнява и от бързото изтощение на организма. Обърна внимание върху спадащото кръвно налягане на Джон — сигурен признак за функционални проблеми с бъбреците.

— Според мен господин Тарлоу е силно изтощен — поклати глава той. — Съпротивителните сили на организма намаляват, вероятно поради левкемията. Ако предприемаме нещо, то трябва да бъде мащабно и решително. Разполагам с известно количество експериментални медикаменти, създадени специално за борба с ендотоксични шокове от подобен характер. Какво ще кажете?