Робин Кук - Фатално лекарство

На практика Дейвид беше доста обезпокоен от мрачната находка в мазето си. Страхуваше се, че тя ще повлияе на детето и затова направи безуспешния си опит да поразсее мрачното настроение.

Направиха дихателните упражнения на Ники и си легнаха. Сънят не беше лекарство, но по-добра алтернатива просто нямаха.

Ники и Дейвид бързо заспаха, но за разлика от тях Анджела остана да лежи в тъмното с широко отворени очи. Вслушваше се в звуците, които издаваше къщата. Господи, колко много бяха те, особено пък в тази ветровита и дъждовна нощ. Най-натрапчиво беше свистенето на вятъра в комина на спалнята.

Внезапна серия от глухи удари я накара да се изправи в леглото.

— Какво е това? — нервно прошепна тя и смушка Дейвид.

— Какво какво е? — сънливо промърмори той.

Анджела го накара да се ослуша и ударите не закъсняха.

— Ето това! — извика тя.

— Капаците се блъскат в стената на къщата — поясни с недоволен глас Дейвид. — За Бога, лягай и заспивай!

Анджела се подчини, но очите й останаха широко отворени. Изобщо не й се спеше.

— Не ми харесва това, което става — промърмори тя.

Дейвид тихо простена.

— Не, наистина! Не мога да повярвам, че нещата се промениха за броени дни. Но още от началото имах мрачни предчувствия…

— За какво говориш? — надигна се на лакът Дейвид. — Имала си предчувствия, че ще открием трупа на Ходжис, така ли?

— Не само него — въздъхна младата жена. — Струпаха ни се още куп неприятности — лошото време, инсинуациите на Уодли, смъртта на Марджъри, нападките на Кели срещу теб…

— Съвпадение, нищо повече — увери я Дейвид. — Но така ще имаме възможност да отстраним наведнъж всичките си неприятности.

— Моля те, бъди сериозен — проплака Анджела.

В следващия миг откъм стаята на Ники проехтя силен вик и двамата светкавично скочиха на крака. Секунда по-късно бяха около леглото й. Ники беше седнала в леглото, до нея стърчаха ушите на очевидно объркания Ръсти.

Беше сънувала кошмар за призрак в мазето. Седнаха от двете й страни и се опитаха да я успокоят, но всъщност не знаеха какво точно да кажат. Защото кошмарът си имаше съвсем основателни причини и беше някаква смесица между сън и действителност.

Направили всичко по силите си да успокоят детето, в крайна сметка Дейвид и Анджела я взеха в спалнята при себе си. Това донесе сериозно неудобство единствено за Дейвид, който се оказа в самия край на леглото, тъй като поканата за Ники автоматично включи и Ръсти…

На сутринта времето беше почти без промяна. Дъждът беше спрял, но влагата беше толкова голяма, че разлика почти нямаше. Облачната покривка остана все така плътна, а температурата — значително понижена.

Телефонът иззвъня малко преди Ники да приключи със сутрешните си процедури. Обзет от мрачни предчувствия за състоянието на Джон Тарлоу, Дейвид побърза да вдигне слушалката. Но обаждането беше от областната прокуратура, искаха разрешение за допълнителен оглед на мястото.

— Кога? — попита Дейвид.

— Веднага, стига да е удобно — рече гласът насреща. — В района се намират наши хора — Още около час сме тук — рече Дейвид.

— О, ще се справим — увери го гласът.

Петнадесет минути по-късно пред къщата спря колата на служителката от щатската прокуратура. Тя се оказа приятна жена с огненочервена коса, облечена в скромно тъмносиньо костюмче.

— Съжалявам, че ви безпокоя толкова рано — каза тя и се представи като Илейн Съливан.

— Няма проблем — отвърна Дейвид и отвори вратата пред нея.

Заведе я в мазето и включи подвижната лампа, окачена, над вече опразнената гробница. Тя извади фотоапарат и започна да прави снимки, после се наведе и опипа пръстения под. Анджела се изправи зад Дейвид и надникна през рамото му.

— Доколкото знам, снощи тук са били хора от градската полиция — подхвърли Съливан.

— Да — кимна Дейвид. — Имаше и човек от Съдебна медицина.

— Ще препоръчам оглед от страна на щатската криминология. Надявам се, че това няма да ви обезпокои много…

— Идеята ви е добра — обади се Анджела. — Според мен градската полиция няма достатъчно опит в разследването на смъртни случаи.

Илейн само кимна с глава, дипломатично избягвайки коментара.

— Трябва ли да сме си у дома при пристигането на щатските криминалисти? — попита Дейвид.

— Не е задължително. Следователите със сигурност биха искали да снемат показанията ви, но криминалистите могат просто да си свършат работата и да си тръгнат…