Робин Кук - Фатално лекарство

— Под някои от тях има чужда тъкан — обяви след минута той и отстъпи крачка назад, за да позволи на Анджела да погледне.

— Имате ли представа каква е тя?

— Първо трябва да я разгледам под микроскопа — отвърна Уолт. Пръстите му сръчно извършиха нужните манипулации и веществото изпод ноктите беше вкарано в отделни стъкленици, по една за всеки пръст.

Самата аутопсия тръгна бързо. Уолт и Анджела действаха в абсолютен синхрон, като добре обигран екип. Оказа се, че Ходжис е страдал от атеросклероза в доста напреднал стадий, имаше малко туморно образувание в белия дроб и тежка цироза на черния.

— Предполагам, че си е падал по бърбъна — промърмори Уолт.

Скоро аутопсията приключи. Анджела благодари за любезността и помоли патолога да я държи в течение. Той пък й каза да не се притеснява и да се обажда винаги, когато има нужда от помощта му.

Настроението й се подобри. По обратния път към Бартлет се почувства много добре. Радваше се, че Уодли й позволи да се включи в тази аутопсия, която беше едно полезно за духа разнообразие.

В долната част на паркинга нямаше свободни места и това я принуди да остави колата горе, далеч от задния вход на болницата. Липсата на чадър се отрази плачевно на прическата й, но тя все пак се добра до козирката на входа, изтръска косата си и с бърза крачка се насочи към работното си място.

Окачи палтото си зад вратата и понечи да седне зад микроскопа, но в същия момент междинната врата с трясък се отвори. На прага се изправи Уодли. Квадратната му челюст беше стисната, очите му гледаха мрачно, а обикновено безупречно сресаната му коса сега стърчеше във всички посоки. Анджела инстинктивно отстъпи крачка назад и хвърли поглед към вратата, която водеше към коридора.

Но сякаш разбрал намеренията й да избяга, Уодли й препречи пътя и тя се оказа притисната между лабораторната маса и стената.

— Искам обяснение! — изръмжа той. — Защо си ходила при Кантор? На какво се базират налудничавите ти обвинения? Къде точно видя сексуалното насилие срещу себе си? Господи, какъв абсурд!

Анджела се сви на мястото си без да знае какво да каже. Човекът насреща й беше толкова бесен, че тя не посмя да го провокира с думи.

— Защо не ми каза нищо? — кресна Уодли. Очите му попаднаха на открехнатата врата, ушите му доловиха спирането на монотонното чукане на машината във външния кабинет. Направи крачка назад и затръшна вратата, после отново се обърна към Анджела: — Значи това е наградата за грижите, с които те обградих, а? Трябва ли да ти напомням, че все още си на изпитателен срок? Ако не се държиш както трябва, скоро можеш да се окажеш безработна, при това без никакви препоръки от тази болница!

Анджела объркано кимна с глава. Просто не знаеше какво да каже.

— Е, докога ще мълчиш? — изсъска Уодли и заплашително приближи лицето си към нейното. — Едва ли ще ти се размине само с поклащане на глава!

— Съжалявам, че се стигна дотук — глухо промълви Анджела.

— Съжаляваш, значи! — отново се вбеси Уодли. — Само това ли ще кажеш след като хвърли черно петно върху репутацията ми с гадните си обвинения? Няма да търпя подобно поведение! Предупреждавам те, че може би ще се видим в съда!

Обърна се и влезе в кабинета си. Вратата с трясък се затвори зад гърба му.

Анджела изпусна въздуха от гърдите си, отпусна се в стола и бавно поклати глава. В очите й се появиха сълзи. Не, това не е честно, рече си тя. Нещата се развиха в абсолютно неприемлива посока.

Сюзън надникна в кабинета за прегледи и съобщи на Дейвид, че го търсят от интензивното отделение. Една сестра го уведоми, че Джон Тарлоу е получил инфаркт и в момента реаниматорите се борят за живота му.

Дейвид затръшна слушалката. Сърцето му пропусна няколко такта, по челото му избиха студени капчици пот. В следващата секунда вече се носеше към интензивното, без да обръща внимание на учудената сестра и смаяните пациенти в чакалнята. За съжаление закъсня. Когато се появи край леглото на Джон, ръководителят на екипа вече подписваше смъртния акт.

— Положението беше неспасяемо — обърна се към Дейвид той. — Задръстени дробове, нефункциониращи бъбреци, липса на кръвно налягане…

Дейвид мълчаливо кимна с глава, очите му следяха действията на сестрите, които освобождаваха тялото от различната апаратура. После въздъхна, обърна се и излезе. Разтърсен от смъртта на пациента, неволно се запита дали изобщо става за доктор. Подобна реакция в никакъв случай не можеше да се нарече нормална.