Робин Кук - Фатално лекарство

— Това съвсем не е всичко — мрачно го изгледа Кели. — Имаме сведения, че изпращате много от пациентите си в Спешното отделение на Общинска болница „Бартлет“, вместо да ги преглеждате в кабинета си…

— Мисля, че това е напълно естествено като се има предвид, че приемните ми часове са запълнени за седмици напред — отвърна Дейвид. — Пациентите с акутни оплаквания не могат да чакат и по тази причина ги изпращам в СО…

— Грешка! — отсече Кели. — Трябва да ги приемате в кабинета си при всички случаи, дори с риска да припаднат там!

— Но това би довело до ужасна бъркотия! — извика Дейвид. — Как ще се оправям със спешни случаи, а едновременно с това да извършвам и редовни прегледи?

— Ваш проблем — сви рамене Кели. — Или преглеждате тъй наречените „спешни случаи“ веднага, или ги карате да си чакат реда! Но никакво пренасочване към СО!

— Тогава за какво изобщо служи Спешното отделение? — вдигна вежди Дейвид.

— Не ми се правете на умник, доктор Уилсън! — сопнато отвърна Кели. — Вие прекрасно знаете за какво служи Спешното отделение — само за случаи, при които има пряка заплаха за живота на пациента. О, и още нещо… Не препоръчвайте на пациентите си да викат линейки. КМВ плаща за линейка само при доказано тежки случаи. Всяко повикване трябва да бъде предварително съгласувано с нас!

— Но част от пациентите ми живеят сами и ако трябва да…

— Дайте да не усложняваме нещата! — безцеремонно го прекъсна Кели. — КМВ не е фирма за обществен транспорт. Това е положението. Ще ви кажа кратко и ясно какво очакваме от вас: рязко увеличение на продуктивността, драстично снижение на лабораторните анализи, пълно прекратяване използването на външни консултанти и препращания към СО. Това е положението. Надявам се, че всичко е ясно.

Дейвид замаяно напусна кабинета на шефа си. Изобщо не беше очаквал, че ще го обвинят в разхищение на време и средства. Винаги се беше гордял с внимателното си отношение към пациентите и беше дълбоко убеден, че това е правилният начин за работа на всеки лекар.

Миг преди да влезе в офиса си забеляза Кевин, който изчезна зад съседната врата. Колегата му се беше оказал прав в повечето от своите мрачни предвиждания. Едва сега си даде сметка, че Кели не спомена нито дума за такива основни неща като качеството на лекарския труд и удовлетворението на пациентите от него.

— Мачът продължава — надникна през вратата Сюзън. — Ако не започнем веднага, пак ще се окажем извън графика.

Някъде в средата на предобеда Анджела се измъкна от лабораторията и отскочи до Ники. С облекчение установи, че в състоянието на детето има видимо подобрение. Температурата й се беше понижила до нормални стойности, задръстването в дробовете явно намаляло след намесата на респираторния терапевт. Анджела използва стетоскопа на една от дежурните сестри. Хрипове все още имаше, но те бяха далеч по-слаби в сравнение със сутринта.

— Кога ще ме приберете у дома? — попита Ники.

— Чакай де, току-що те докарахме — усмихна се Анджела и разроши косата й. — Но ако състоянието ти се подобрява както досега, доктор Пилснър положително няма да те държи дълго тук…

Когато се върна на работното си място, отскочи до микробиологичната лаборатория да провери дали са готови резултатите от пробите на налепите, взети от гърлото на детето. Много беше важно да открият точно какви бактерии са предизвикали възпалението на дихателния тракт. Лаборантката я увери, че всичко е свършено както трябва.

Върна се в кабинета, навлече бялата манта и се приготви да обработи една доста обемиста серия от хематологични проби. В същия момент забеляза, че вратата към кабинета на доктор Уодли е открехната.

Отиде на пръсти при нея и надникна. Доктор Уодли се беше надвесил над големия микроскоп, който използваха за учебни цели. Усетил присъствието й, той махна с ръка.

Анджела мълчаливо седна насреща му, колената им под масата почти се докоснаха. Наведе се напред и опря чело в резервния окуляр. Веднага разбра, че възрастният лекар изследва биопсия от гръдна тъкан.

— Доста заплетен случай — промърмори той. — Пациентката е едва двадесетгодишна. Трябва да дадем прецизна диагноза, затова сядай и се въоръжавай с търпение… — Ръката му се плъзна под масата и докосна коляното на Анджела, сякаш за да й покаже точно каква позиция да заеме. — Не се поддавай на емоциите и гледай внимателно…

Тренираното око на Анджела започна да опипва пробата, но ръката на Уодли я разсейваше. Тя продължаваше да лежи на бедрото й, малко над коляното. Продължаваше да говори, обяснявайки ключовите моменти за определяне на диагнозата. Неудобството на младата жена рязко нарасна.