Робин Кук - Фатално лекарство

Ники прекара тежка нощ, родителите й също. Най-неспокойна беше Анджела, която почти не мигна, вслушвайки се в тежкото дишане на детето. В ранните часове на утрото стана ясно, че дробовете му се задръстват и тя прибягна до обичайните процедури за дрениране. Но и след тях в стетоскопа й се чуваха леки хрипове, което означаваше възпаление на бронхите.

Малко преди осем Дейвид телефонира в службата, че ще закъснее, същото стори и жена му. После увиха Ники в дебело одеяло и я закараха при доктор Пилснър, опакована като пашкул. Приемната сестра ги посрещна начумерена и рязко заяви, че програмата на доктор Пилснър е претоварена до крайност. Но минута по-късно вратата на кабинета се отвори и докторът се изправи на прага с извинителна усмивка на уста.

— Момичето ви е сбъркано с обикновени пациенти на КМВ — поясни той. — Кажете какво има…

Анджела му разказа за възпаленото гърло на Ники, преминало в белодробно задръстване, което не реагира на обичайните процедури. Доктор Пилснър ги заведе в един от кабинетите за прегледи и преслуша детето.

— Доста голямо задръстване — кимна с глава той и отмести стетоскопа. Ръката му приятелски легна върху слабичките раменца.

— Не се чувствам добре — оплака се Ники. Дишането й беше тежко.

— Довчера следобед нищо й нямаше — разтревожено добави Анджела.

— Ще я оправим за нула време — промърмори доктор Пилснър и поглади бялата си брада. — Но за целта ще трябва да я вкараме в болницата. Искам да я поставя на антибиотици, които ще комбинирам с респираторна терапия.

— Направете каквото трябва, докторе — промърмори Дейвид и погали детето по косата. Чувстваше се виновен, че беше настоявал за тази тъпа екскурзия до Ню Хампшър.

Старшата сестра в приемното Джанис Спърлинг ги посрещна с топло съчувствие.

— Ще те настаня в най-хубавата стая — обеща на Ники тя. — От прозореца се разкрива страхотна гледка към планината.

Ники кимна и протегна ръка да й нахлузят пластмасовата гривна с контролния номер. Беше за стая 204 — от нея наистина имаше много хубава гледка.

Благодарение на Джанис процедурата по приемането протече бързо и гладко. След броени минути малката група вече изкачваше стъпалата към стационара. Старшата сестра отвори вратата на 204 и объркано спря.

— Господи, станала е грешка — промърмори тя. Леглото до стената беше заето.

— Госпожа Клебър! — изненада се Ники.

— Марджъри? — вдигна вежди Дейвид. — Защо сте тук?

— Лош късмет, докторе — усмихна се измъчено учителката. — Един път да ви няма и аз веднага създавам проблеми… Но доктор Маркъм беше много любезен.

— Извинявам се за безпокойството — окопити се Джанис. — Но според компютъра тази стая трябваше да е свободна…

— Нямам нищо против малко компания — слабо се усмихна госпожа Клебър.

Дейвид каза, че веднага се връща и излезе в коридора. Цялата група се насочи обратно към стаята на дежурните сестри, където Джанис нервно вдигна слушалката и набра номера на приемното.

— Съжалявам за грешката — рече след минута тя. — Ще настаним Ники в 212-та…

Броени минути след настаняването в стая 212 се появи цял екип сестри и медицински техници, които се заеха с болното дете. Дадоха й първата серия антибиотици и уведомиха дихателния терапевт по пейджъра.

Уверил се, че всичко е наред, Дейвид обеща на детето, че ще отскача да го види при всяка свободна минута. Накара я да обещае, че ще изпълнява всички нареждания на медицинския персонал, целуна я по челото и забърза към кабинета си.

Пътьом се отби в стая 204 и закова поглед в лицето на пациентката си. Тялото й се губеше в широкото ортопедично легло и изглеждаше съвсем като на дете.

— Казвайте сега какво се е случило! — заповяда със загрижен глас той.

— Всичко започна в петък следобед — отвърна Марджъри и леко въздъхна: — Проблемите винаги се появяват през почивните дни, когато човек най-малко мисли за лекар… Чувствах се отпаднала. В събота сутринта започна да ме боли десният крак. Обадих се в кабинета ви, откъдето ме насочиха към доктор Маркъм. Той ме прегледа и каза, че имам флебит и трябва да постъпя в болницата за лечение с антибиотици…

Дейвид прегледа пациентката си и бързо установи, че диагнозата е поставена правилно.

— И вие ли сте на мнение, че хоспитализирането ми е наложително? — попита Марджъри.

— Абсолютно — кимна Дейвид. — С флебита шега не бива. Възпалението на вените върви ръка за ръка с появата на съсиреци. Но в момента състоянието ви е добро. Предполагам, че възпалението вече е овладяно…