Робин Кук - Фатално лекарство

— Какво искаш да кажеш? — погледна го остро Анджела.

— Всъщност, нищо — побърза да бие отбой той. — Просто откликнах на твоите мисли.

— Да не би да намекваш, че сама съм си виновна за тази ситуация?

— Нищо подобно! — тръсна глава Дейвид, протегна ръка през масата и стисна пръстите й. — Задръж, успокой се. Аз съм на твоя страна. Дори през ум не ми минава, че причината може да е в теб.

Анджела въздъхна, гневът изведнъж я напусна. Даде си сметка, че не е изключено да е излъчвала погрешни сигнали за този човек. В крайна сметка винаги бе изпитвала благодарност към Уодли за безкористната му помощ, бе изпитвала ученическото желание да му покаже, че не е сбъркал, залагайки на нея.

— Съжалявам — промърмори тя. — Явно съм прекалено объркана…

— Аз също — призна Дейвид. — Хайде, да вървим да си лягаме.

На следващата сутрин времето беше още по-противно. От ниско надвисналите облаци продължаваше да се лее студен дъжд. Но в контраст с лошото време състоянието на Ники беше отлично, настроението й също. Лицето й беше възвърнало здравословната си руменина, възпалението в гърлото беше изчезнало, прогонено от антибиотиците. Това със сигурност означаваше, че причина за неговата поява не е бил вирус, а обикновена настинка. Температурата й беше нормална.

— Искам да се прибера у дома! — обяви тя.

— Все още не сме разговаряли с доктор Пилснър — напомни й Дейвид. — Но имай малко търпение, ще го направим още тази сутрин.

Не след дълго напуснаха болничната стая. Анджела се отправи към лабораторията, а Дейвид отскочи до стаята на дежурните сестри да вземе картона на Марджъри Клебър. Имаше намерението да я изпише още днес, но в момента, в който влезе в стаята разбра, че нещо не е наред.

— Какво ви е, Марджъри? — попита той и сложи длан върху челото на безжизнено отпуснатата пациентка. Кожата й гореше, което говореше за висока температура.

От устата на Марджъри излетяха неясни звуци. Беше като дрогирана, но явно не изпитваше никаква болка. Неравното и разпокъсано дишане накара Дейвид да прислуша гърдите й. Долови леки хрипове, но състоянието на флебита беше значително подобрено. Това не му попречи да извърши обстоен преглед на пациентката. Не откри нищо обезпокоително, но въпреки това отскочи до дежурната стая и нареди пълни лабораторни изследвания.

Първи излязоха резултатите от кръвната картина, които само увеличиха озадачението на Дейвид. Броят на белите кръвни телца, поначало нисък поради флебитното възпаление, продължаваше да пада и вече наближаваше долната граница на нормалното.

Дейвид замислено се почеса по главата. Ниският брой на белите кръвни телца влизаше в противоречие с общата клинична картина на пациентката, която сочеше начало на пневмония. Стана от бюрото и отново отиде да преслуша гърдите на Марджъри. Хриповете си бяха там — несъмнено доказателство за наличие на белодробно възпаление. Върна се в дежурната стая и направи опит да обмисли следващия си ход. Междувременно се появиха и останалите резултати от лабораторните анализи. Всички бяха в рамките на нормалното, включително снимката на гръдния кош, направена с портативен рентгенов апарат. Помисли за консултация със специалист, но си спомни за заповедта на Кели и неохотно се отказа. За нещастие в КМВ не разполагаха със специалист по гръдни болести и трябваше да търси помощ отвън.

Поклати глава и свали от рафта зад себе си обемист том със заглавие „Практичен наръчник на интерниста“. Потърси вътре антибиотик, който атакува грам-негативните бактерии — най-честите причинители на белодробни инфекции. Откри го бързо, в душата му помръдна надеждата. Това лекарство би трябвало да реши проблемите на Марджъри Клебър.

Изписа лекарството, предупреди сестрите да го повикат при промяна в състоянието на пациентката и бързо напусна болничното крило. Пациентите за преглед вече го чакаха.

Днес беше ред на Анджела да обработва замразените проби, взети по хирургически път. Тази работа винаги я изнервяше, вероятно защото си даваше сметка, че докато работи, пациентът чака под упойка и от нейното решение зависи дали ще бъде опериран обстойно за отстраняване на ракови образувания, или просто ще го зашият.

Замразените проби се обработваха в една малка лаборатория, разположена непосредствено до Операционния блок. Беше в дъното на коридора и там рядко се отбиваше външен човек. Приведена над микроскопа, младата жена внимателно се взираше в клетъчната структура на поредния срез. Вероятно по тази причина не чу отварянето на вратата.