Робин Кук - Фатално лекарство

— Жалко — въздъхна Шерууд.

— И аз имам добри новини — окуражително се усмихна Трейнор. — Току-що научих, че сутринта са отхвърлили молбата ни за лиценз на сърдечните операции през текущата година. Страхотно, нали?

— Каква трагедия, Господи! — направи гримаса Бийтън, после избухна в смях.

Сервираха кафето и Трейнор си спомни за обаждането на Том Барингър. Сподели новината със сътрапезниците си и Бийтън кимна с глава:

— Зная за постъпването му благодарение на един контролен файл в компютъра ми, инсталиран специално за да отбелязва присъствието на важни пациенти на територията на болницата. Вече говорих с Колдуел, който ще осигури всичко необходимо на господин Барингър. На каква стойност възлиза фондът?

— Един милион — отвърна Трейнор. — Не е нещо особено, но няма причини да бъдем недоволни, нали?

Приключиха с обяда и излязоха навън, под ярките лъчи на пролетното слънце.

— Докъде стигнахте с монтажа на допълнителното осветление на паркинга? — попита Трейнор.

— Готово е вече от седмица — отвърна Бийтън. — Но решихме да осветим само долната част, тъй като горната и без това се използва единствено през деня. Така спестихме една немалка сума…

— Умно — кимна Трейнор.

Пред входа на банката се натъкнаха на Уейн Робъртсън. Шерифът беше нахлупил широкополата шапка над очите си, за да се предпази от ярките слънчеви лъчи. Освен това носеше тъмни очила с огледални стъкла.

— Добър ден — любезно поздрави той и докосна периферията на шапката си.

— Нещо ново по случая Ходжис? — попита Трейнор.

— Нищо — сви рамене шерифът. — Вече се готвим да прекратим разследването.

— На ваше място не бих бързал толкова — предупредително го изгледа Трейнор. — Знаеш не по-зле от мен, че старият негодник има навика да се появява точно когато най-малко го очакваме.

— И когато не трябва — добави Бийтън.

— Според доктор Кантор той е във Флорида — рече Робъртсън. — И аз съм склонен да приема това като факт. Онзи малък скандал около поддръжката на къщата му от болничната бригада вероятно го е накарал да напусне града.

— Бих казал, че е доста дебелокож, за да прояви подобна чувствителност — отбеляза Трейнор. — Но това е лично мнение и нищо повече…

После си пожелаха приятна почивка през настъпващия уикенд и се разделиха.

Бийтън подкара колата си по нанагорнището, което водеше към болничния комплекс и се замисли за отношенията си с Трейнор. Не беше доволна от тях по простата причина, че желаеше много повече. Чукането на работното място един-два пъти в месеца не беше нещо, което можеше да я направи щастлива.

Бяха се запознали преди няколко години в Бостън, където Трейнор беше на опреснителен курс по данъчно право. Тя работеше като заместник-административен директор на една от градските болници. Допаднаха си веднага, както в интелектуално, така и във физическо отношение. Прекараха заедно една бурна седмица, последвана от епизодични срещи в продължение на няколко месеца. После Трейнор я покани официално да оглави болницата в Бартлет, давайки да се разбере, че може би ще живеят заедно. Но това не се получи, просто защото разводът му се бавеше, въпреки обещанията за бързо уреждане на нещата. Бийтън усещаше, че трябва да предприеме нещо за ускоряване на развръзката, но не знаеше точно какво.

Влезе в болницата и се насочи към стая 204, където трябваше да е настанен Том Барингър. Искаше да се увери, че всичко е наред, но той не беше там. Стаята беше заета от пациентка на име Алис Нотингам. Преодоляла изненадата си, Бийтън се спусна на първия етаж и безцеремонно нахлу в кабинета на Колдуел.

— Къде е Барингър? — рязко попита тя.

— В двеста и четири — отвърна Колдуел.

— В такъв случай трябва да е претърпял операция за промяна на пола и да е приел името Алис! — саркастично подхвърли директорката.

— Нещо се е объркало! — скочи на крака Колдуел, плъзна се покрай нея и хукна към приемното отделение. Там бързо откри Джанис Спърлинг и я попита какво е станало с Барингър.

— Настаних го в 209 — отвърна Джанис.

— Защо? Нали ти казах да го сложиш в 204?

— Малко след като говорихме се освободи 209, която е по-голяма и по-хубава — обясни жената. Вие казахте, че господин Барингър е важен пациент и аз реших да го настаня както трябва…

— Гледката в 204 е отлична, освен това там има ново ортопедично легло — намръщи се Колдуел. — Човекът е със счупена бедрена става. Или сменете стаите, или разменете леглата!