Робин Кук - Фатално лекарство

— Нека вдигнем тост за началото на погасяването на всичките проклети заеми — тържествено рече Анджела.

— Чул те Господ — усмихна се мъжът й.

Отпиха по глътка и си размениха доволни и малко учудени усмивки.

— Общият ни доход ще надхвърли сто и двадесет хиляди долара! — промълви Анджела. — Можеш ли да повярваш?

Дейвид започна да си тананика мелодията на хита „Пари, пари и пак пари“.

— Ще кръстя кученцето си Ръсти — обяви Ники.

— Прекрасно име — кимна Дейвид.

— А аз ще печеля два пъти повече от теб! — погледна го закачливо Анджела.

Той отдавна очакваше тези думи и се беше подготвил.

— Да, но ще ги печелиш в мрачната дупка, наречена лаборатория! Докато аз ще контактувам с живи хора, ще виждам благодарността в очите им…

— Все пак обаче ще изпитваш чувство на наранена мъжка гордост, нали? — не се предаваше Анджела.

— Ни най-малко — отвърна той. — Освен това ще ми бъде много приятно да знам, че ако тръгнеш да се развеждаш, ще трябва да ми плащаш издръжка!

Анджела се приведе над масата и направи опит да го смушка в ребрата.

Той пъргаво се отдръпна назад и добави:

— Освен това разликата едва ли ще се задържи дълго време в твоя полза… На практика тя е резултат от закостенялото минало. Патолозите и всички останали специалисти с тлъсти заплати, като например хирурзите, скоро ще трябва да слязат на земята…

— Кой казва това? — пожела да узнае Анджела.

— Аз! — отсече Дейвид.

Обядът приключи. Решиха да отидат в болницата и да съобщят решението си на Колдуел. Секретарката му ги накара да чакат само тридесет секунди, след което широко разтвори вратата на кабинета пред тях.

— Фантастично! — обяви Колдуел веднага след като ги изслуша. — КМВ знае ли за решението ви?

— Още не — поклати глава Дейвид.

— Тогава да вървим да им съобщим добрата новина.

Чарлс Кели също остана доволен. Стисна ръката на Дейвид и веднага попита кога ще бъде готов да приема пациенти.

— Ами, почти веднага! — рече без колебание Дейвид. — Да речем от първи юли.

— Практиката ви изтича на тридесето число — отбеляза Кели. — Няма ли да ви трябва време за настаняване?

— С нашите дългове е по-добре да започнем веднага — поклати глава Дейвид.

— И вие ли мислите така? — попита Колдуел, обръщайки се към Анджела.

— Да — кимна тя.

После Дейвид помоли да хвърли още едно око на кабинета, в който му предстоеше да работи. Кели с удоволствие се съгласи.

Спряха в чакалнята и Дейвид си представи как ще изглежда табелката с името му на вратата, редом с тази на доктор Рандал Портланд. За този миг беше чакал дълги години, всъщност още от началото на осми гимназиален клас, когато беше взел решението да стане лекар.

Отвори вратата и тихо се изправи на прага. От унеса го изтръгна фигура в бял халат, която скочи от дивана и ядосано тръгна към него.

— Какво по дяволите означава това?

Позна доктор Портланд с известно закъснение. Това се дължеше както на изненадата, така и на факта, че докторът доста се беше променил от първата им срещу преди няколко месеца. Беше отслабнал, очите му бяха хлътнали, а кожата на лицето му имаше нездрав жълтеникав цвят.

Кели се шмугна в кабинета и побърза да разсее недоразумението. Гневът на Рандал бързо се стопи, високото му тяло се сгъна и отново се просна на дивана. Този човек изглежда наистина изтощен, рече си Дейвид.

— Извинявам се за безпокойството — промълви с известно притеснение той.

— Бях решил да подремна — поясни с равен глас Портланд. — Сутринта имах тежък случай и доста се изморих…

— Том Барингър? — попита Колдуел.

Доктор Портланд само кимна с глава.

— Надявам се, че всичко е минало добре — подхвърли Колдуел.

— Операцията приключи без проблеми — отвърна Портланд. — Сега трябва да чукаме на дърво за следоперативния период.

Дейвид се извини още веднъж и побърза да напусне кабинета, побутвайки и другите пред себе си.

— Съжалявам, че се получи така — промърмори Кели.

— Какво му е? — вдигна глава Дейвид.

— Не знам — сви рамене онзи.

— Не изглежда добре…

— Според мен е депресиран — обади се Анджела.

— Много е зает — въздъхна Кели. — Предполагам, че е преуморен от работа.

Спряха пред кабинета на Кели.

— Кажете ми какво друго мога да направя за вас — погледна ги очаквателно той.

— Искаме да се поогледаме за жилище — отвърна Анджела. — Ще ни насочите ли към някого?

— Доръти Уеймаут — обади се Колдуел.

— Прави си — кимна Кели.