Робин Кук - Фатално лекарство

— Избраха си нов шеф на дружеството — добави Кантор. — Доктор Питър Чоу.

— Това означава ли допълнителни проблеми за нас? — сбърчи вежди Трейнор.

— Съмнявам се. Чоу изобщо не искаше да заема този пост…

— Ще се срещна с него — обеща Бийтън.

— Последната новина, свързана с медицинския персонал, е малко неочаквана — приключи с доклада си Кантор. — През целия месец М.Д.91 не е близнал нито капка!

— Въпреки това да остане на изпитателен срок! — отсече Трейнор. — Не искам нови издънки!

Кантор кимна и седна на мястото си.

Трейнор попита дали има въпроси, после предложи да гласуват закриване на съвещанието. Огледа гората от вдигнати ръце около масата и удари с чукчето си по гонга.

След минута остана единствено в компанията на Бийтън, тъй като другите побързаха да се изнижат навън и да се насочат към „Айрън Хорс“. Изчака стъпките им да заглъхнат по коридора, заобиколи масата и нежно я взе в прегръдките си.

Хванати за ръце, двамата забързаха към кожения диван в кабинета му. Там се любеха вече от година, без да се събличат и без да палят осветлението.

— Мисля, че нещата се развиват нормално — промърмори Трейнор след като свършиха.

— Прав си — кимна Бийтън, включи лампите и пристъпи към стенното огледало. — Особено ми хареса начина, по който се справи с проблема за паркинга. Успя да избегнеш куп безполезни дебати…

— Благодаря — доволно се усмихна Трейнор.

— Но финансовото ни състояние наистина ме тревожи — добави Бийтън, докато полагаше тънък слой червило върху устните си. — Длъжни сме да направим всичко възможно поне да не бъдем на загуба!

— Аха — кимна Трейнор. — Понякога много ми се иска да извия няколко вратове в шибания КМВ. Там наистина са убедени, че тъй наречената „контролирана конкуренция“ ще оправи нещата! А аз мисля, че тя е най-краткият път към банкрута, поне за нас.

— Всички болници преживяват трудности — въздъхна Бийтън. — Не трябва да забравяме това, макар че то едва ли може да ни послужи като утеха…

— Мислиш ли, че имаме шанс да променим някои клаузи от договора с КМВ? — попита Трейнор.

— Изключено! — изсмя му се право в лицето тя.

— Ох, не знам какво ще правим! — простена Трейнор. — Продължаваме да губим пари, въпреки плана ДСР, който предложи Кантор…

Бийтън весело се разсмя.

— Май ще се наложи да променим това съкращение, защото поне на мен ми навява доста нецензурни мисли… Вместо „драстично снижение на разходите“ бихме могли да го наречем ДОР — драстично ограничение на разходите…

— На мен пък ми харесва десере — засмя се и Трейнор. — Това ми напомня на какво приличаме след като приехме условията на онези гадняри!

Бийтън придърпа един стол и седна срещу него.

— Ние с Колдуел имаме една идея, която може би ще ни измъкне от дупката — обяви тя.

— Не е ли по-добре да тръгваме за „Айрън Хорс“? — притесни се Трейнор. — Ще започнат да ни одумват. В това градче всичко се вижда…

— Ще ти отнема само минутка — обеща Бийтън. — Ние с Колдуел си зададохме въпроса защо независимите консултанти, на които платихме куп пари, изкараха разходите ни толкова ниски. И бързо открихме отговора — защото им предоставихме статистическите данни по хоспитализацията, които получихме директно от КМВ. Никой не обърна внимание на факта, че тези данни са базирани на разходите в тяхната собствена болница в Рутланд…

— Подозираш, че КМВ са ни пробутали фалшиви цифри? — присви очи Трейнор.

— Не. Но когато работят със собствени болници, здравноосигурителните фондове поощряват своите лекари към максимално ограничаване на хоспитализацията. Това е нещо, за което обществеността няма никаква представа, но е проверен факт.

— А как ги поощряват? — попита Трейнор. — С премии?

— Точно така — кимна Бийтън. — Подкуп под формата на премия. Колкото по-малко пациенти хоспитализира отделният доктор, толкова по-големи премии получава. Системата е страхотно ефективна и ние с Колдуел сме на мнение, че можем да я приложим и в нашата болница. Единственият проблем е, че ще ни трябва някакъв начален капитал… Но пуснем ли я в действие, парите бързо ще бъдат възстановени.

— Това ми звучи много добре — ентусиазира се Трейнор. — Ако го комбинираме с ДСР, можем и да закърпим положението!

— Ще уредя среща с Чарлс Кели и ще обсъдим идеята — рече Бийтън, облече палтото си и тръгна към изхода. В коридора се спря да го изчака и добави: — Надявам се, че няма да получим сертификат за открити операции на сърцето. Трябва на всяка цена да накараме КМВ да изпраща тези пациенти в някоя от бостънските болници.