Робин Кук - Фатално лекарство

— Аз пък мисля, че нищо му няма — обади се доктор Кантор. — Познавам много добре тоя дърт мръсник. В момента вероятно се припича някъде по плажовете на Флорида и умира от смях като си представя бюрократичната бъркотия в която ни е натикал!

— Тишина, моля! — повиши глас Трейнор и удари с чукчето. — В тази зала трябва да има ред!

Отегченото изражение на Кантор се смени от ядно стъписване, но той запази мълчание. Трейнор го възнагради с хладен поглед и продължи:

— Независимо от личното ни отношение към доктор Ходжис, ние трябва да признаем заслугите му за тази болница. Ако не беше той, днес нямаше да бъдем най-големият регионален център, а една от многото забутани провинциални болници в щата. По тази причина не можем да бъдем безразлични към съдбата му.

Искам да уведомя изпълнителния комитет, че съпругата на доктор Ходжис, която от години не живее с него, е взела решение за продажба на къщата им тук, в Бартлет. Както може би ви е известно, от няколко години насам госпожа Ходжис живее в родния си Бостън. След обстоен разговор с шерифа Робъртсън тя е решила да прекъсне всичко, което я свързва с Бартлет. Споменавам всичко това с мисълта, че някъде в обозримото бъдеще бордът ще стигне до решението да окачи мемориална плоча на доктор Ходжис, с оглед огромните му заслуги за развитието и утвърждаването на нашата болница като голям регионален център…

С това изказването на Трейнор приключи и преди да напусне катедрата, той акуратно събра записките си. Идваше редът на Хелън Бийтън за редовния месечен рапорт по текущите проблеми на болницата. Бийтън бутна стола назад и се изправи. Беше жена на около четиридесет години с късо подстригана червеникава коса. Широкото й лице удивително приличаше на лицето на Трейнор. Облеклото й се състоеше от строго костюмче в тъмносин цвят, украсено с копринено шалче около шията.

— През изминалия месец се срещнах и разговарях с представители на различни граждански организации в града — започна тя. — Основната цел на тези разговори беше набирането на допълнителни средства за бюджета на болницата. С известна изненада установих, че повечето хора нямат представа за нашите проблеми, въпреки непрекъснатото им присъствие в местните медии. По време на тези срещи се опитах да подчертая важното място на болницата в икономиката на града и околните населени места. Дадох ясно да се разбере, че евентуалното затваряне на медицинския център ще се отрази пряко върху деловата активност на всички. В крайна сметка именно ние сме най-големият работодател в региона, а може би и в целия щат. Напомних, че даренията за медицински цели са освободени от всякакви данъци и именно от тях зависи както бъдещето на болницата, така и просперитета на региона…

Бийтън направи пауза и прелисти бележките си. Откри някакви графики и ги вдигна пред себе си.

— Това, което виждате, е свързано с лошите новини. Приемът през април се е увеличил с 12 процента над прогнозите. Дневните ни разходи са нараснали с 8 процента в сравнение с март, а престоят на пациентите — с шест. Убедена съм, че това е намерило място в доклада на нашия главен счетоводител Ричард Арнсуърт…

И накрая, наблюдава се трайна тенденция към снижаване на приходите от Спешното отделение, които, както всички знаем, зависят пряко от договора, подписан между болницата и КМВ. фондът продължава да оспорва значителна част от разходите, направени за пациенти на СО, твърдейки, че те са нарушили условията по личните си здравни осигуровки.

— Но за това не е виновна болницата, дявол да го вземе! — избухна доктор Кантор.

— КМВ не се интересува кой е виновен — отвърна Бийтън. — Ние бяхме принудени да представим сметките за лечение на самите пациенти и това предизвика силно негативна реакция от тяхна страна. Голяма част от тях отказаха да платят и ни препоръчаха да се обърнем към КМВ.

— Здравеопазването се превръща в истински кошмар! — простена Шерууд.

— Кажете това на политиците във Вашингтон! — мрачно го посъветва Бийтън.

— Без отклонения, моля! — обади се Трейнор.

Бийтън сведе очи към записките си и продължи:

— Качествените показатели за април са в нормалните си параметри. В сравнение с март инцидентите са намалели, липсват сведения за проявена професионална небрежност.

— Този свят е пълен с чудеса! — саркастично промърмори доктор Кантор.

— За съжаление през отчетния период се наблюдава рязко засилване на профсъюзната активност — продължи Бийтън.