Робин Кук - Фатално лекарство

— Тя засяга главно нашите служители в хранителния сектор и поддръжката. Излишно е да споменавам, че обединяването на тези служители в професионални сдружения ще доведе до нови финансови искания от тяхна страна.

— Кризите нямат край — въздъхна Шерууд.

— Две от болничните отделения продължават да ни носят стабилни загуби — продължи директорката. — Това са интензивната част на акушерогинекологията и линейният ускорител.

— Това ме подсеща за един въпрос — вдигна ръка Трейнор, явно решил, че привилегията да прекъсва изказванията върви заедно с председателството. — Какво стана със старата кобалтова апаратура, която заменихме с линейния ускорител? Имаме ли резултат от допитването до щатската лицензионна комисия, или от комисията за използване на радиоактивни материали?

— Няма — поклати глава Бийтън. — Информирахме ги за намеренията си да продадем апаратурата на една държавна болница в Парагвай, но отговор няма.

— Не искам да навлизаме в бюрократични спорове за тази машина — предупредително я изгледа Трейнор.

Бийтън кимна и разгърна последната страница от бележника си.

— Страхувам се, че получих и допълнителни лоши новини — мрачно въздъхна тя. — Снощи е имало ново нападение на паркинга…

— Какво? — подскочи Трейнор. — Защо не съм информиран за това?

— Едва тази сутрин научих — отвърна Бийтън. — Веднага ви позвъних, но не успях да ви хвана. Оставих послание да ми се обадите, но вие не го сторихте…

— Цял ден бях в Монпелие — поясни Трейнор и поклати глава: — Господи, крайно време е да прекратим тези нападения! Отразяват се зле на репутацията ни и дори не ми се иска да мисля какво биха казали от КМВ по този въпрос!

— Покритият паркинг е от жизнено значение за нас — погледна го право в очите Бийтън.

— Той ще почака докато си оправим финансите — поклати глава председателят. — Но допълнителното осветление трябва да се монтира веднага!

Трейнор тежко се отпусна в стола и издуха въздуха през устата си.

— Господи, ежедневните проблеми на една болница могат да съсипят и далеч по-здрав човек от мен — простена той. — Защо ли се набутах във всичко това? — Придърпа дневния ред и помоли главния счетоводител да изнесе доклада си.

Арнсуърт стана на крака. Беше сух тип с очила, който имаше дразнещия навик да говори изключително тихо. Започна с преглед на балансовия отчет, копие от който имаше пред всички участници в съвещанието.

— Най-характерното за отчетния период е, че разходите значително превишават приходите, които получаваме от КМВ. Това е особено видно след удължения престой на болните със здравна осигуровка в болницата. Губим пари и от пациентите, които ползват услугите на „Медикеър“, да не говорим за онези, които нямат никакви осигуровки. Процентът на пациентите, които плащат кеш, е толкова незначителен, че не можем да покрием дори текущите си разходи.

В резултат на създалата се ситуация финансовото състояние на болницата рязко се влоши. В тази връзка препоръчвам на ръководството да преминем на 30-дневни финансови разчети, вместо досегашните 6-месечни такива.

— Вече сме се погрижили за това — обади се Шерууд.

Арнсуърт седна на мястото си, а Трейнор подложи доклада му на гласуване. Участниците в съвещанието го одобриха с пълно единодушие и председателят направи знак на доктор Кантор, който трябваше да прочете отчета за работата на медицинския персонал.

Докторът се изправи и опря длани върху полирания плот на масата. Беше едър мъж с леко подпухнали черти, който, за разлика от предишните оратори, не използваше записки.

— През отчетния период има само едно-две неща за отбелязване — небрежно започна той. Трейнор хвърли кос поглед към Бийтън и намръщено поклати глава. Никак не харесваше небрежното поведение на Кантор по време на тези месечни заседания.

— Анестезиолозите са готови за война — обяви главният лекар. — Но това е в реда на нещата, тъй като вече ги информирахме, че отделението им преминава под ръководството на управителния съвет и те ще трябва да се задоволяват само със заплатата си. Знам какво им е, защото изпаднах в същото положение при управлението на доктор Ходжис…

— Мислиш ли, че ще се обърнат към съда? — попита Бийтън.

— Разбира се.

— Нека ни съдят колкото щат — раздразнено изръмжа Трейнор. — Вече имаме прецедент с патологията и рентгенологията. Но няма да им позволя да работят за себе си в момент, в който болницата преживява тежки финансови дни!