Робин Кук - Фатално лекарство

Състоянието на Сандра обаче беше тежко и продължаваше да се влошава. Не беше излязла от комата, въпреки спешния консулт. Хаселбаум обяви, че в организма й няма инфекциозни вируси, а онкологът само сви рамене, признавайки, че нищо не може да направи. Същевременно продължаваше да твърди, че лечението на меланомата й е протекло напълно успешно. От операцията на бучката на бедрото, отстранена заедно със съответните лимфни възли, бяха изминали цели шест години.

Дейвид седна зад бюрото в дежурната стая и отново разгърна болничния картон на Сандра. На мозъчния скенер не личаха никакви отклонения — нямаше тумори, нямаше огнища на възпаление. Потърси лабораторните анализи, които беше поръчал. Част от тях още не бяха готови, но в това нямаше нищо необичайно, тъй като беше наредил посявка на всички телесни течности, а това изискваше време. Въпреки заключението на вирусолога, той искаше пълен лабораторен анализ на телесните течности, за да бъде сигурен, че в тях няма никакви остатъци от вируси. Този анализ се правеше със сложна и скъпа техника, въведена съвсем неотдавна.

Но на практика не знаеше какво да прави. Вече започваше да мисли, че единствената алтернатива е да премести пациентката в някоя от големите университетски болници на Бостън. Това обаче едва ли беше възможно, тъй като КМВ без съмнение щеше да се противопостави на допълнителните разходи.

Вратата се отвори и рамката се изпълни от внушителната фигура на Чарлс Кели. Появата му в интензивното беше изненада за Дейвид, който отлично знаеше, че чиновниците не обичат да се навъртат из помещенията, където се лекуват тежко болни. Обикновено си стояха в уютните кабинети, където пациентите са само една абстракция.

— Надявам се, че не ви безпокоя — промърмори с обичайната си безочлива усмивка Кели.

— Напоследък само това правите — сбърчи вежди Дейвид.

— Съжалявам, ако и сега е така — продължи невъзмутимо онзи. — Но имам новини за вас: считано от този момент нататък, вие сте свободен от всякакви задължения към болницата!

— Искате да кажете, че ми отнемате лечението на Сандра Хашър? — изгледа го с неразбиране Дейвид.

— И не само на нея — разшири се усмивката на Кели. — Вие сте уволнен и вече не представлявате КМВ.

Дейвид зяпна от изненада и не успя да реагира на Кели, който игриво му помаха с ръка и затвори вратата след себе си. В следващия миг скочи на крака и изтича в коридора.

— Ами пациентите ми? — извика той.

— Оставете тази грижа на КМВ — отвърна през рамо Кели, без дори да поглежда назад.

— Окончателно ли е това решение? — пожела да узнае Дейвид. — Или временно, до събирането на комисията по професионална етика?

— Оканчателно е, приятелю — отвърна все така небрежно Кели и започна да се спуска по стълбите.

Дейвид остана в коридора напълно замаян. Съзнанието му отказваше да приеме това, което чуха ушите му. Изминаха няколко минути преди да се раздвижи по посока на трапезарията и да рухне на креслото, в което едва тази сутрин беше бутнал Кели. Каква катастрофа, Господи, тежко въздъхна той. Не можеше да повярва, че първата му самостоятелна работа като лекар беше продължила едва четири месеца. В главата му бавно се оформиха мисли за неизбежните последици на уволнението върху живота на семейството, ръцете му затрепериха. Не знаеше как ще съобщи новината на Анджела. По ирония на съдбата едва снощи я беше предупредил да не поставя под заплаха собствената си работа. А сега какво стана? Уволниха него!

Вдигна глава точно навреме, за да види жена си на входа на интензивното. За момент остана неподвижен, страхувайки се от срещата. После тръсна глава, стана от стола и се насочи натам. Анджела се беше привела над леглото на Ники и той мълчаливо се изправи от другата страна. Тя само го стрелна с очи.

— Ще мога да се видя с Карълайн след като изляза, нали? — попита детето.

Дейвид и Анджела си размениха безпомощни погледи.

— Сигурно тя отдавна си е отишла — продължи Ники.

— Така е — кимна Анджела.

— Ура, Карълайн е изписана! — светнаха очите на детето. — Значи скоро ще се видим!

— Чакай първо да изпишат и теб — подхвърли Дейвид. — Междувременно може би ще имаш едно посещение от Арни…

Ники моментално се намръщи и отказа да разговаря. Родителите й веднага разбраха, че престоят в интензивното все пак беше взел своето. Още една причина да се въздържат от лошите новини за Карълайн.

Сторили каквото могат за повдигане духа на детето си, двамата напуснаха отделението. По негласно споразумение си разменяха реплики, свързани единствено със състоянието на Ники. Бяха единодушни, че душевното й равновесие ще се възстанови в момента, в който напусне интензивното.