Робин Кук - Фатално лекарство

Това беше достатъчно, за да отприщи емоциите й. Седна на стола, отпусна глава между дланите си и заплака. Калхоун не реагира, очевидно озадачен от реакцията й. Обади се едва когато първият пристъп отмина и риданията преминаха в тихо хълцане.

— Съжалявам — промърмори той. — Не знам какво направих, но въпреки това се извинявам…

Анджела мълчаливо пристъпи напред, прегърна го и опря глава на масивното му рамо. Той непохватно я притисна към себе си, изчака риданията й да затихнат и я попита какво е станало.

— Май вместо чай ще изпия чаша вино — промърмори тя.

— Тогава и аз няма да откажа една бира — бързо реагира детективът.

Настаниха се на кухненската маса и Анджела му разказа за уволнението си. Не пропусна да го запознае и с тежките последици от това за семейството.

Калхоун се оказа добър слушател, освен това притежаваше дарбата да казва точно това, което трябва и което се очаква от него. Скоро Анджела се почувства по-добре и разговорът се прехвърли върху проблемите на Ники. Детективът спомена за разследването си едва когато беше убеден, че всички останали теми са изчерпани.

— Имам известен напредък, но вие може би вече не проявявате интерес — промърмори той.

— Напротив — увери го тя и опря кърпичката до очите си. — Разкажете ми всичко.

— На първо място разкрих каква е връзката между осемте пациента, чиито формуляри за постъпване е носил във фаталната вечер Ходжис. Всички са били негови пациенти преди да бъдат прехвърлени към КМВ, всички са починали сравнително скоро. Вероятно именно това е разгневило Ходжис.

— Кого е обвинявал той? — попита Анджела. — Болницата, или КМВ?

— Добър въпрос — кимна Калхоун. — Доколкото успях да разбера от някогашната му секретарка, гневът на Ходжис е бил насочен и към двете институции, но с превес към болничната управа. В това има логика, тъй като е продължавал да счита болницата за свое творение и е приемал далеч по-болезнено грешките там.

— Това ще ни помогне ли да открием кой го е убил?

— Вероятно не, но мозайката продължава да се запълва — отвърна с лека въздишка Калхоун. — Открих и още нещо: по всяка вероятност Ходжис е знаел самоличността на човека, извършващ нападенията на паркинга. И е бил уверен, че този човек е свързан с болницата…

— Виждам накъде биете — кимна Анджела. — Ако нападателят е знаел за подозренията на Ходжис, той е имал всички основания да го премахне. Казано иначе — нападателят и убиецът вероятно са едно и също лице…

— Точно така — кимна детективът. — Лицето, което направи опит да убие и вас…

— Моля ви, не ми напомняйте — потръпна Анджела, после се овладя и тръсна глава: — Аз също открих нещо важно за тази личност и мисля, че то ще помогне на разследването. По кожата му има татуировки.

— Как разбрахте това? — любопитно я погледна Калхоун. Тя му обясни причината, поради която беше отскочила до Бърлингтън и добави, че според дълбокото убеждение на Уолтър Дънсмор, Ходжис е успял да издере част от татуировката на своя убиец.

— Пресвети Боже! — възкликна детективът. — Това ми харесва! Много ми харесва!

По някое време се обади една от дежурните сестри на втория етаж и се оплака от вече познатите грипни симптоми. Дейвид веднага пожела да я прегледа. Когато се появи в кабинета му, жената остана доста стресната от факта, че този млад лекар не я накара да му опише какво чувства, а го направи вместо нея. Но това беше лесно, тъй като нейните симптоми се оказаха абсолютно идентични с неговите, само малко по-изострени. Стомашно-чревните й смущения отказваха да реагират на обичайните медикаменти, а температурата й беше малко под тридесет и осем.

— Усещате ли обилно слюноотделяне? — попита Дейвид.

— Да — кимна сестрата. — Никога досега не съм имала подобно нещо.

— Аз също — призна с лека въздишка той. В себе си обаче изпита леко облекчение от факта, че неразположението му беше далеч по-леко от оплакванията на тази жена. Изпрати я у дома и нареди поемането на много течности, заедно с антипиретици по избор.

Скоро след това приключи с прегледите и се насочи към болничното крило за обичайната визитация. На няколко пъти през деня беше отскачал до Ники и Сандра и по тази причина не очакваше изненади.

Ники го зърна на вратата на интензивното, личицето й светна. Благодарение на антибиотиците и респираторната терапия, в състоянието й беше настъпило рязко подобрение. Вече не я свърташе в леглото и сестрите негласно й бяха позволили да шета напред-назад из цялото отделение. Дейвид с облекчение научи, че изписването й беше определено за другия ден.