Робин Кук - Фатално лекарство

— Имате ли ли представа кой го е убил? — попита Калхоун, напразно оглеждайки се наоколо за пепелник.

— Не — поклати глава Мадлин. — И ако трябва да бъда откровена докрай ще кажа, че никой от хората, които докторът имаше навика да вбесява, не би сторил подобно нещо. Точно както и Ходжис никога не би изпълнил многобройните си закани към тях…

— Кого по-точно е заплашвал? — вдигна вежди Калхоун.

— Май всички, които имат отношение към управлението на болницата — засмя се Мадлин. — Плюс началника на полицията, президента на местната банка и собственика на бензиностанцията „Мобил“. Списъкът е безкраен… 20. фатално лекарство — А защо Ходжис е имал отрицателно отношение към новата болнична управа?

— Главно заради отношението й към пациентите му. По-скоро към бившите му пациенти… Доктор Ходжис изостави практиката си на два пъти — веднъж след като пое функциите на административен директор, и втори път — след появата на КМВ. Но той не беше разстроен от този факт, тъй като съзнаваше, че болницата се нуждае от бизнеса със здравно-осигурителните вноски. Но после стана така, че бившите му пациенти започнаха да се оплакват от качеството на здравното обслужване в КМВ и пожелаха той отново да ги поеме като личен лекар. Това, разбира се, не беше възможно, тъй като осигуровките им вече бяха в КМВ…

— Всичко това ме насочва на мисълта, че Ходжис сигурно е бил недоволен от КМВ — подхвърли Калхоун, после побърза да попита дали може да пуши. Мадлин отговори отрицателно, но в замяна на това предложи да му направи кафе. Той прие и я последва в кухнята.

— Докъде бях стигнала? — погледна го объркано тя докато слагаше чайника на печката.

— Аз ви споменах за евентуалното недоволство на Ходжис от работата на КМВ…

— О, да. Той наистина беше недоволен от КМВ, но се ядосваше и на болничната управа, която безропотно приемаше всички условия на фонда. Освен това продължаваше да се счита за важна фигура в тези неща…

— От какво по-точно беше недоволен?

— От много неща — въздъхна Мадлин. — От лечението на пациентите в Спешното отделение, или по-скоро от липсата му. Хората бяха лишени от възможността да ходят в болницата при появата на дребни оплаквания, просто защото ги караха да си плащат. Други пък не можеха да постъпят на стационарно лечение по свое желание. В деня, в който изчезна, той беше силно разстроен от смъртта на бивш свой пациент, фактически няколко от неговите пациенти вече бяха починали. Добре помня това, тъй като той беше бесен и проклинаше на висок глас лекарите на КМВ, които морят пациентите му. Обвиняваше ги в некадърност, която се подхранва именно от КМВ…

— Помните ли името на починалия пациент в този ден? — присви очи Калхоун.

— Е, вие — искате чудеса от мен — усмихна се Мадлин и му напълни чашата с кафе. Той си сложи три лъжички захар и добави солидно количество сметана.

— Я почакайте! — спря се изведнъж жената. — Май наистина си спомням… Казваше се Кларк Дейвънпорт. Да, да. Точно така…

Калхоун извади копията на документите от Бърлингтън и забързано ги прелисти.

— Ето… Кларк Дейвънпорт, диагноза счупена бедрена става…

— Точно това е той — кимна Мадлин. — Бедният, паднал от стълба докато се опитвал да свали малко котенце от дървото в градината си.

— Защо не хвърлите един поглед? — подаде й купчината листове Калхоун. — Може би ще откриете и други познати имена…

Жената пое документите и ги прелисти.

— Помня ги до един — кимна тя. — фактически това са пациентите, за които се ядосваше Ходжис. Всички те са мъртви…

— Значи трябва да има някаква връзка — промърмори Калхоун, докато прибираше листовете обратно.

— Доктор Ходжис беше ядосан на болничната управа и заради нападенията на паркинга — подхвърли Мадлин.

— Това пък защо?

— Защото според него тя трябвало да предприеме далеч по-енергични мерки, а не да се ограничава с медийно мълчание по зачестилите инциденти. Докторът беше убеден, че нападателят е пряко свързан с болницата.

— Имал ли е предвид конкретно име?

— Споменаваше, че знае кой е той, но така и не го каза пред мен…

— А дали го е споделил с жена си? — присви очи Калхоун.

— Възможно е — кимна след кратък размисъл Мадлин.

— Известно ли ви е дали е отправял конкретни обвинения към някого?

— Нямам представа. Но знам, че се канеше да повдигне въпроса пред Уейн Робъртсън, макар че двамата не се понасяха. Всъщност, в деня на изчезването си той беше планирал среща с шерифа…