Робин Кук - Фатално лекарство

— Осъществена ли беше тази среща?

— Не. Преди обед му съобщиха за смъртта на Кларк Дейвънпорт и вместо да отиде при Робъртсън, той ме накара да му уредя делови обяд с доктор Бари Холстър, специалист по лъчева терапия. Помня името на Дейвънпорт именно защото то беше причината за организирането на тази среща.

— Защо Ходжис е пожелал да се срещне с доктор Холстър?

— Защото именно той беше осъществил програмата по лечението на Кларк Дейвънпорт.

Калхоун остави чашата на масичката и стана на крака.

— Много съм ви благодарен за помощта — рече с усмивка той. — Възхитен съм както от кафето, така и от отличната ви памет…

Лицето на Мадлин Ганън поруменя от похвалата.

Анджела приключи с текущата работа и вдигна някакво специализирано списание от масичката. До обедната почивка оставаха броени минути. Телефонът иззвъня и тя вдигна слушалката.

— Радвам се, че ви хванах — прозвуча гласът на главния съдебен лекар.

— Така ли? — учуди се тя.

— Случи се нещо изключително и виновник за него сте вие — рече тържествено Уолт.

— Какво е то?

— Всичко стана благодарение на вчерашното ви неочаквано посещение. Защо не отскочите да се видим?

— Кога?

— Веднага — рече Уолт.

Анджела усети как любопитството й се пробужда.

— Кажете все пак за какво става въпрос — подхвърли тя.

— По-скоро ще ви го покажа — остана загадъчен патологът. — Става въпрос за нещо уникално, което мисля да представя на годишния конгрес на патоанатомите. А вас ще запозная с него веднага, считайте го за част от научната си работа…

— Много ми се иска да разбера за какво става въпрос — призна Анджела. — Но имам проблеми с доктор Уодли. Напоследък отношенията ни са доста обтегнати…

— О, забравете за Уодли! Ей сега ще му звънна един телефон. Става въпрос за нещо от изключително значение.

— Говорите така, че няма как да ви откажа — въздъхна Анджела.

— Точно това е целта на занятието — засмя се Уолт.

Анджела грабна палтото си и тръгна към изхода. По пътя надникна в кабинета на Уодли, но той не беше там. От секретарката научи, че докторът е отскочил до „Айрън Хорс“ да похапне и едва ли ще се върне преди два. Отби се при Пол Дарнъл и го помоли да я замести в случай на нужда, като му спомена, че ще бъде при главния патолог на щата.

Преди да напусне сградата отскочи до интензивното при Ники. С удоволствие установи, че дъщеря й се чувства много по-добре и настроението й е отлично.

Разстоянието до Съдебна медицина в Бърлингтън взе за рекордно кратко време.

— Браво — погледна я с уважение Уолт, направил кратка справка с часовника си. — Каква марка е спортната ви кола?

— Признавам, че основна причина за бързата ми поява е любопитството — усмихна се Анджела. — Но веднага ви предупреждавам, че времето ми е малко…

— Не ни трябва много време — рече Уолт и я поведе към един от микроскопите. — Погледнете в окуляра.

Анджела се подчини. Пред очите й се разкри спесимен от човешка кожа, обсипана с малки черни точици.

— Досещате ли се какво е това?

— Мисля, че да — кимна тя. — Кожата, която открихме под ноктите на Ходжис.

— Точно така. Виждате ли овъглените зони?

— Да.

— Много добре. А сега погледнете това…

Анджела вдигна глава от микроскопа и пое снимката, която й подаваше главния патолог. — фотомикрография, получена от сканиране с електронен микроскоп — поясни той. — Тук черните точици вече не приличат на овъглена плът, нали?

Анджела напрегна взор и скоро установи, че Уолт е абсолютно прав.

— А сега хвърлете едно око на това — продължи патологът и й подаде една компютърна разпечатка. — Резултат от изследвания на молекулно ниво, направени със спектрофотометър. Прибягнах до поставяне на гранулите в киселинна среда и внимателното им изследване след това… Заключението е категорично: тук не става въпрос за овъглена тъкан.

— А за какво тогава? — любопитно го погледна Анджела.

— Става въпрос за комбинация от редки метали — тържествуващо обяви Уолт. — Хром, кобалт, кадмий и олово.

— Прекрасно — кимна младата жена. — Но бихте ли ми обяснили какво точно означава това?

— В началото и аз бях объркан — кимна патологът. — Дори си помислих, че молекулярният спектрофотометър се е повредил. Но после ме осени прозрението — тук става въпрос за татуировка!

— Сигурен ли сте? — изгледа го с недоверие Анджела.

— Абсолютно. Всички изброени редки метали участват в съставката на мастилата, които се използват за татуиране.