Робин Кук - Фатално лекарство

— Научих, че когато доктор Ходжис е прекъснал съвещанието ви, той е носел някакви документи — върна го към темата Калхоун.

— Вярно — кимна Трейнор. — Но аз така и не си направих труда да ги погледна. Предложих му да обядваме заедно на другия ден и тогава да ги обсъдим. Мисля, че ставаше въпрос за част от бившите му пациенти. Той постоянно се оплакваше, че на неговите пациенти не се оказва нужното внимание. Откровено казано, този човек беше истински трън в задника…

— А притеснявал ли е Хелън Бийтън, новата административна директорка на болницата?

— И още как! — извъртя очи Трейнор. — Нахлуваше в кабинета й по всяко време, беше я превърнал в истинска жертва. Чувстваше се длъжен да я поучава, вероятно защото тя беше назначена на негово място…

— Научих, че през въпросната вечер вие сте се видели с него и още веднъж — подхвърли Калхоун.

— Да, за нещастие — кимна Трейнор. — Това стана в кръчмата. След заседанията на управителния съвет често се отбиваме там. Както обикновено Ходжис се наливаше с алкохол като за последно и поведението му беше отвратително…

— Чухте ли го да разменя обидни думи с Робъртсън?

— Да — кимна Трейнор. — А с Шерууд?

— Ама вие откъде черпите всички тези сведения? — погледна го с лека изненада Трейнор.

— Оттук-оттам — избегна прекия отговор Калхоун. — Разбрах, че и доктор Кантор е казал нелицеприятни неща за Ходжис…

— Не си спомням — сви рамене Трейнор. — Но Кантор по принцип не изтрайваше Ходжис…

— Защо?

— Ходжис му отне частната практика в рентгенологията и патологията и присъедини тези отделения към болничния комплекс. С това му нанесе доста сериозен финансов удар, тъй като Кантор и още неколцина специалисти правеха добри пари от болничното оборудване, което бяха взели под аренда.

— А вие? — втренчи се в него Калхоун. — Доколкото разбирам, вие също не сте изтрайвал Ходжис…

— Вече ви казах, че този човек беше болка в задника — отвърна с въздишка Трейнор. — Управлението на такава болница е достатъчно сложно и без постоянните му намеси и скандали…

— Чух, че между вас е имало и лични причини за неприязън — подхвърли детективът. — Нещо, свързано със сестра ви…

— Ама вие наистина сте отлично осведомен — изгледа го Трейнор.

— Просто събрах няколко слуха, които витаят из града — скромно отвърна Калхоун.

— В случая имате право — въздъхна Трейнор. — Сестра ми Съни се самоуби малко след като Ходжис отне привилегиите на съпруга й…

— И вие обвинявате Ходжис, така ли?

— Поне тогава мислех така — сви рамене Трейнор. — Но сега съм на мнение, че в този случай Ходжис беше прав. Съпругът на сестра ми беше пияница и той правилно го лиши от практика.

— Един последен въпрос — изправи се Калхоун. — Знаете ли кой е убиецът на Ходжис?

Трейнор се изсмя и поклати глава:

— Нямам никаква представа, а и не ме интересува. Загрижен съм единствено за ефекта, който убийството му малко или повече оказва върху работата на болницата.

Калхоун протегна ръка и изгаси пурата си в пепелника на бюрото.

— Направете ми една услуга — рече Трейнор и се изправи насреща му. — Както видяхте, аз отговорих на въпросите ви напълно откровено. Бих искал да ми отвърнете със същото. Ако откриете убиеца и той се окаже свързан по някакъв начин с болницата, моля ви да ме предупредите, за да взема съответните мерки. Искам това, тъй като съм загрижен за репутацията на лечебното заведение, което е под мое ръководство… Вече си имаме достатъчно проблеми в тази посока, макар и по друг повод.

— Няма проблем — кимна Калхоун.

Трейнор го изпрати до вратата на кабинета си, после се върна зад бюрото и потърси номера на Клара Ходжис в Бостън.

— Искам да ти задам един въпрос — рече той след размяната на обичайните любезности. — Познаваш ли човек на име Фил Калхоун?

— Не — отвърна след кратко замисляне Клара. — Защо питаш?

— Току-що беше при мен с един куп въпроси относно Денис — поясни Трейнор. — Работи като частен детектив и ми даде да разбера, че е бил нает от семейството…

— Аз не съм наемала никакви частни детективи — отсече Клара. — И не допускам някой друг от семейството да го е сторил без да ме уведоми.

— Страхувах се, че ще ми отговориш по този начин — въздъхна Трейнор. — Ако случайно чуеш нещо повече за тоя тип, моля те веднага да ме уведомиш.

— Разбира се — обеща Клара.

Трейнор прекъсна разговора и отново въздъхна. Имаше неприятното предчувствие, че нещата отново започват да се усложняват. Дори от гроба Денис Ходжис продължаваше да го тормози.