Робин Кук - Фатално лекарство

Вратата се отвори и Колет, секретарката на Трейнор, постави на бюрото една визитна картичка. В същото време Нед отново се впусна в дълъг монолог относно красотата на градския център. Трейнор присви очи и с мъка прочете изписаното върху картичката: „Фил Калхоун, частен детектив, гарантирана сигурност.“ Ръката му механично прикри мембраната.

— Кой по дяволите е този Фил Калхоун? — попита шепнешком той.

— Никога не съм го виждала, но той твърди, че ви познава — сви рамене Колет. — В момента чака навън, а аз трябва да отскоча до пощата…

Трейнор й махна с ръка да върви и остави картичката на плота. Нед продължаваше да ломоти за архитектурните промени в Бартлет, свързани най-вече с жилищния комплекс, който се градеше до междущатската магистрала.

— Съжалявам, Нед, но трябва да излизам — прекъсна го безцеремонно Трейнор. — Надявам се да обмислите на спокойствие идеята за покрития паркинг. Зная, че Уигинс е против, но този строеж наистина е нужен на болницата.

Тръсна слушалката с чувство на дълбоко отвращение. Не можеше да понася тези тъпаци от надзорния съвет, които просто не бяха способни да проявяват здрав разум. Никой от тях нямаше хабер как се поддържа болница от такъв мащаб и това превръщаше работата му в истински ад.

Стана и надникна през открехнатата врата. Искаше да види кое е това частно ченге, което твърди, че го познава. Едър мъж с риза на черно-бели карета спокойно прелистваше някакво медицинско списание. Лицето му май ми говори нещо, рече си Трейнор, но спомените му бяха дотук.

Покани посетителя в кабинета си и направи нов безуспешен опит да претърси паметта си. Настаниха се един срещу друг.

Просветлението го осени едва когато Калхоун спомена, че доскоро е бил служител на щатската полиция.

— А, спомням си! — вдигна ръце той. — Вие бяхте приятел с брата на Харли Стромбъл.

— Точно така — кимна Калхоун и го поздрави за добрата памет.

— Видя ли лице, запомням го завинаги — изфука се Трейнор.

— Бих искал да ви задам няколко въпроса във връзка с доктор Ходжис — премина направо на въпроса Калхоун.

Пръстите на Трейнор нервно опипаха чукчето, с което откриваше заседанията на управителния съвет. Никак не му се щеше да говори за Ходжис, но се страхуваше да демонстрира това пред неканения гост.

— Професионален интерес, или личен? — вдигна вежди той.

— И от двете по малко — отвърна с усмивка детективът.

— Това означава ли, че сте нает?

— Би могло да се каже и така…

— От кого?

— Вие сте юрист и знаете, че не мога да отговоря на този въпрос — размърда се в стола си Калхоун.

— А вие пък очаквате информация от мен — напомни му Трейнор.

Детективът извади кутията с пури и поиска разрешение да запали. Трейнор само кимна, но отказа предложената му пура. Калхоун бавно изпусна дима, помълча малко и подхвърли:

— Близките на доктор Ходжис искат да разберат кой е извършил това брутално убийство…

— Напълно разбираемо — кимна Трейнор. — Ще ми обещаете ли, че това, което чуете от мен, ще си остане между нас?

— Абсолютно — кимна Калхоун.

— В такъв случай задайте въпросите си…

— Правя списък на хората, които не са харесвали Ходжис — започна детективът. — Ще можете ли да ми помогнете с нещо?

— Това е лесно — нервно се усмихна Трейнор. — Но не бих искал да ви изреждам имената на половината жители на този град…

— Доколкото съм осведомен, вие сте видял Ходжис в нощта на убийството му…

— Да. Той нахлу в заседателната зала по време на съвещание на управителния съвет на болницата… Често го правеше…

— Бил е ядосан, така ли?

— Това пък откъде сте го чул? — вдигна вежди Трейнор.

— Разговарях с доста хора — неопределено сви рамене Калхоун.

— Ходжис винаги беше ядосан. По начало не одобряваше начина, по който управляваме болницата. Имаше манията, че това здравно заведение е негова лична собственост, вероятно защото дълги години беше главен администратор. За съжаление не разбираше променената среда, в която работим, не искаше дори да чуе за икономическа ефективност в условията на силно конкурентна среда. Той просто си беше един доктор от старото поколение…

— Аз също не разбирам от тези неща — поклати глава Калхоун.

— А не е зле да се понаучите, защото нещата се променят — погледна го настоятелно Трейнор. — Къде сте направил здравната си осигуровка?

— В КМВ — отвърна Калхоун.

— Ето виждате ли? — изгледа го победоносно Трейнор. — Вие сте осигурен в един от най-конкурентните здравни фондове, без дори да си давате сметка за това.