Кетрин Куксън: Годината на девствениците

— Не те разбирам, Джо, поне в последно време.

— Анет, дълго време не разбирах самия себе си, но сега вече знам какво искам.

— Значи, това е всичко, което има смисъл, нали?

— Да, Анет, това е всичко, което има смисъл.

Нямаше какво повече да си кажат докато колата се движеше сред хубавите пейзажи. Те свиха по един пряк път и спряха пред голяма къща от сив камък на два етажа.

Той отвори външната врата към едно малко предверие и тя влезе първа, после внезапно спря и погледна четирите куфара близо до масичката за телефона. Обърна се, погледна го и той каза:

— Да, да, мои са. Има още няколко кашона с книги, но съм ги сложил на тавана.

Тя направи три крачки назад и той каза:

— Внимавай! Ще се спънеш в стола. Ела да седнеш!

Той отвори вратата на дневната, взе бебето от нея, влезе вътре и го сложи да легне на едно меко кресло.

Тя стоеше отвън на вратата, но той се върна, хвана я за ръката и я заведе до канапето. Накара я да седне, а той седна до нея.

— Това е новият ми апартамент; ще живея тук. Вече си избрах стаи в дъното на горния коридор. На първо време ме устройват. Какво ще кажеш? — Той протегна ръка и показа стаята. — Харесва ли ти?

— Престани, Джо! Престани!

— Не, няма да престана. — Гласът му се промени сега, цялата му закачливост изчезна. — Правя това, което трябваше да направя преди много години. Не трябваше да се оставя да ме изместят. И двамата го знаем. И Дон го знаеше. Да, Дон го знаеше. Ти беше моя много преди да бъдеш негова. И двамата го знаехме. Не знам какво мислиш сега, но знам, че ако бях говорил преди татко да започне маневрите си, щях досега да имам съпруга и семейство. Ти заобича Дон. Не отричам това. И той те обичаше. О, да, той те обичаше! И двамата се обичахте. Но това беше пауза между две действия. Нищо повече от пауза между две действия. Ако погледнем назад, ти ми принадлежиш още от самото начало. Можеш ли да си представиш как се чувствах, когато бях принуден да поема ролята на големия брат? Можеш ли? О, не плачи, скъпа! Не плачи! Искам да ти кажа нещо. Още много неща мога да ти кажа, но сега това: толкова дълго чаках, че мога да чакам още, докато се почувстваш готова, но аз трябва да съм до теб и да знам, че си моя и че един ден ще се оженим. И не мога да не се надявам, че това ще стане скоро. Но да ти кажа ли нещо? Татко ме предупреди точно преди да изляза от къщата, че ще говори с мен. Притесни се като му казах какво смятам да направя. Най-малко той може да ми каже, че е необходимо да поговорим. Представяш ли си? Сега, слушай, Анет. Разговорът може да има смисъл, но може и да няма. Оставям това на теб и личното ти време. Искам само да знаеш това. Обичам те… Винаги съм те обичал и не виждам след толкова много време как бих могъл да престана да те обичам. И защото те обичам толкова много мисля, че е невъзможно ти да не ме обикнеш по някакъв начин, все някога.

— Джо! Джо! — Тя беше стиснала силно очите си. Главата и се наклони към него и се облегна на рамото му, като промълви:

— Обичам те. Обичам те сега. През цялото време се чувствах виновна. Обичах Дон. Да, обичах го. Но обичах и теб. През цялото време знаех, че те обичам, но не като брат. О, Джо! Джо!

Той опря брадата си до челото, затвори очи и стисна със зъби долната си устна. После вдигна главата й от рамото си и нежно притисна устните си към нейните. И когато тя се притисна до него, той си спомни думите на Фло: „Който чака, ще дочака.“ Очите му заблестяха и той тихо каза:

— Знаеш ли, предстоят големи събития. Готова ли си за тях?

— Да, Джо. — Лицето й беше мокро, по него още се стичаха сълзи и тя повтори: — Да, Джо.

— Отец Коуди ще ни охули ли?

Още веднъж те се прегърнаха и Джо каза:

— И още как! Дори ако спрем до тук. — Той я целуна по върха на носа. — Ще ни оплюе както само той може…

Тя го погледна настойчиво и каза:

— Ще видим тоя път за какво ще бъде, нали Джо?

— О, скъпа моя!

Те се прегърнаха нежно и се облегнаха на канапето. Но от фотьойла се чу плач, стреснаха се и започнаха да се смеят високо. Джо скочи, взе бебето и като го залюля извика:

— Чуй ме, Фло Коулсън, майка ти ме обича! Чуваш ли? Майка ти ме обича. Който чака, ще дочака. Майка ти ме обича!

© 1993 Кетрин Куксън

© 1993 Даниела Златева, превод от английски

Catherine Cookson

The Year of the Virgins, 1993

Начална редакция: Xesiona, 2008

Редакция: maskara, 2008

Издание:

Роял 77, 1993

ISBN 954-8005-85-9

Печат: Абагар, В. Търново

224 с.; 20 см. 29 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9532]