Кетрин Куксън - Годината на девствениците

Свещеникът отметна глава назад, засмя се и каза:

— Това е добър съвет, Джо. Ще го изпълня.

В десет часа Анет пожела „лека нощ“ на Дон, той задържа главата й в ръцете си и каза: „Обичам те.“, а тя съкрушено отговори:

— И аз, Дон. И аз те обичам.

И когато той добави: „Бъди щастлива.“ тя се отдръпна от него и като отиде при сестрата в другия край на стаята, каза:

— Мисля… мисля, че довечера ще спя тук.

— Не е необходимо, мисис Коулсън. Ако се наложи, ще ви извикам веднага.

— Предпочитам да остана тук.

— Анет!

Дон каза от леглото:

— Моля те, качи се горе! Аз ще спя. Чувствам се наистина добре.

Тя отново се приближи до леглото и каза:

— О, Дон, предпочитам…

Той взе ръката й.

— Мисис Коулсън, изпълнявайте заповедите ми. Отивайте да си лягате. Ако останете тук на този твърд матрак, ще се измъчвам цяла нощ и няма да мога да заспя. Още повече, че искам да се грижите за дъщеря ми.

Той продължаваше да я гледа продължително и настойчиво, а после каза:

— Моля те!

За да прикрие чувствата си, бързо излезе от стаята. Но вместо да отиде в стаята си, тръгна към апартамента на Джо.

След като никой не отговори, тя влезе и тихо извика:

— Джо?

Отново никой не отговори, тя се обърна и изтича по коридора, мина през хола и тръгна към кухнята. Може би е там и си говори с Маги. Много странно, но Маги продължаваше да върши задълженията си в кухнята и да спи в стаята си, докато свекърът й спеше горе: не само, че трябваше да спазват благоприличие, но това трябваше да се вижда. След всичко, което преживяха и се струваше някакси глупаво.

Но Маги не беше в кухнята. Пеги каза, че е в стаята си и че за последен път е видяла Джо в библиотеката.

Намери Джо в библиотеката. Той седеше на масата и прелистваше някакви книги, но щом я видя, вдигна глава и стана.

— Какво има?

— Не знам. — Тя поклати леко глава. — Изглежда добре, но… но го прави насила. Исках да спя там, но не ми позволи.

— Добре, аз ще стоя до късно и ако има нещо, ще ти се обадя.

— Да, да, знам. Но изглежда променен, някакси много спокоен и по необясним начин щастлив. Това… това ме плаши, изглежда зловещо.

— Няма нищо. Той и слаб и понякога реагира така. Хайде, лягай си. Обещавам, че ако има нещо, веднага ще бъда при теб.

— Обещаваш ли?

— Нали ти казах?

Тя бързо се обърна и тръгна към вратата; но там се спря и се обърна към него:

— Колко странно, че татко се връща в къщата, където е живял в началото. Като че ли всичко си отива на мястото, дори и ти; чух татко да казва, че си говорил с него за някаква къща или нещо подобно. Вярно ли е?

— Да, вярно е, Анет.

— Оттук ли ще си вземеш мебели?

— Не, не. Единственото, което ще взема, са книгите ми и някои документи, защото нито едно от тия неща тук не ми принадлежи.

— Всичко уредено ли е?

— Да, уредено е. Един път в живота си ще бъда доволен от себе си й ще направя нещо, което е трябвало много отдавна да направя.

— Да, разбирам те, Джо. Никога не си могъл да направиш нещо за собствено удоволствие. Както ти казах снощи, ти беше на разположение на всички, дори и на мен. Е, радвам се за теб. Лека нощ. И… ще ми се обадиш, нали?

— Да, ще ти се обадя. Лека нощ!

Той се върна на бюрото, събра книжата си, върна книгите обратно на местата им по рафтовете, излезе от стаята и тръгна към жилището си. Набързо си взе душ, облече си халата, обу чехлите и бързо се качи при Дон.

Още не беше затворил вратата, когато сестрата го посрещна с думите:

— Тук има едно непослушно момче; отказва да си изпие хапчетата. Какво ще правим с него, мистър Коулсън?

— Ще го принудим. Няма друг начин.

— О, той няма да допусне това! — Тя гледаше към леглото и се усмихваше.

Джо каза:

— В живота има толкова много неща, които трябва да правим, независимо, че не искаме.

Той седна до леглото на Дон, който го погледна и каза:

— Е, добре; дай да ги изпия. Тази вечер изглеждаш доста свеж и хубав, Джо.

— Дали съм хубав, не знам, но съм свеж, защото току-що си взех душ.

— Да, косата ти още е мокра. Аз пък не мога да търпя мокра коса; винаги включвах сешоара. Спомняш ли си?

— Да, спомням си.

— Как е времето?

— Нощта е много приятна; спокойна, без никакъв вятър и доста топла.

— Това е добре. Чувствам се много спокоен, Джо, много спокоен. Сестра! — Той се огледа за сестрата. — Какво ще кажете ако изпия едно горещо какао?

— Горещо какао ли? Разбира се. Но никога не сте искали какао по това време на нощта.

— Но сега искам.