Кетрин Куксън - Годината на девствениците

Колкото повече Фло се приближаваше да вратата на Уинифред, толкова по-изправено вървеше. Почука и никой не и отговори, тя внимателно отвори вратата и там, близо до прозореца, беше седнала сестра й.

Фло затвори вратата след себе си и измина половината от разстоянието до Фло, преди да проговори.

— Здравей! — каза тя.

Но след като устните на Уинифред се свиха, стори й се, че е паднала бомба. Разбира се, че Дон й беше казал; сигурно ги беше видял да пристигат.

— Как си?

Като чу това, Уинифред се обърна и процеди през зъби:

— Как смееш?

— Как смея какво?

— Знаеш какво имам предвид, не се прави на глупачка! Да водиш чернокож тук!

— О, това ли било! — Фло сви рамене, преди да продължи. — Той не е чернокож; от смесена раса е и това няма никакво значение; изглежда добре, хубав е. Адвокат, джентълмен и с добро име.

— Престани! Имал бил добро име. Дори няма да го пуснат в работническите клубове в града. И ти го направи нарочно, нали, ти и той тайно го направихте.

— Какво имаш предвид, аз и той? Той не знае нищо за теб.

— Имам предвид Даниъл.

— Даниъл ли? Как да го разбирам?

— Осведомена съм, че едва не сте се сблъскали в Лондон и че си му казала, че си секретарка на някакъв адвокат, за когото си сгодена.

— Да, да, точно това му казах на Даниъл. Но той никога не се е срещал с адвоката, въпреки че сега ми стана ясно, защо ме покани на сватбата: мислила си, че съм се издигнала и ще си придадеш важност, ако кажеш, че сестра ти е сгодена за адвокат. Господи! Въобще не си се променила, Уини.

— И двете не сме се променили. Първия път трябваше да се ожениш за един беден застрахователен агент, пияница.

— Хари не беше пияница, не в този смисъл, той беше алкохолик и достатъчно свестен човек. Но според теб той беше някой, от когото да се срамуваш. Също като татко. Спомняш ли си татко?

— Да, да, спомням си баща ти.

— Тогава не е ли за учудване, че не пожела, да отидеш да го видиш, дори на смъртно легло. Дори от приличие не отиде да видиш мама. Не, на теб ти трябваше имущество и ти се лепна за Даниъл. Не че толкова много го харесваше, но можеше да ти осигури средства. Както и стана, нали?

Носът на Уинифред се набръчка и тя каза, изпълнена с омраза:

— Ти… ти нищо не знаеш за това. Винаги ще бъдеш на долното стъпало. Когато преди малко влезе в тази стая, говореше с акцент, който всеки невежа би забелязал, но сега отново си ти, нали? Тогава можеш да слезеш долу и да изведеш цветнокожия вън от къщата ми. Можеш да се извиниш и да кажеш, че сте дошли само за малко. Разбра ли?

Фло бавно се изправи в целия си ръст и засенчи дребната, пълна фигура пред себе си. За секунда замълча, а след това каза:

— Дойдох за сватбата на Дон и двамата с годеника ми ще присъстваме на тази сватба. След това ще присъстваме и на тържеството. И чак тогава, вероятно, ще помислим за тръгване. Мистър Рочестър е джентълмен, с образование далеч по-солидно от това на мъжа ти и на синовете ти и ако не се отнасяш с него поне цивилизовано, можеш да се приготвиш за крясъци, защото ме познаваш, Уини: имам силен глас и мога да представям нещата, особено семейните истини, по доста забавен начин и така да накарам хората да се смеят, докато размишляват. Страшно ме бива, нали? Е, мога да те уверя, че ще си свърша работата. Ако до половин час не слезеш долу, обещавам ти един от най-добрите спектакли в живота ми, единствено заради гостите ти, сто и трийсет, доколкото разбрах. Помисли си за това, Уини! Помисли си!

И след като каза това, тя бавно се обърна и излезе от стаята. Стъпките и отекваха уверено, докато слизаше по стълбите.

Когато влезе в гостната, годеникът й говореше:

— Баба ми и дядо ми се заселили тук към края на миналия век. Те дошли от Калифорния и били на служба при един джентълмен и семейството му в покрайнините на Лондон. Имали един син, който израснал в същия дом и станал нещо като прислужник; и непосредствено след последната война се оженил за една от прислужниците. Родил им се син и горе-долу по същото време на дъщерята от семейството и нейния съпруг, които живеели при родителите й, им се родил третия поред син. Малкото момче от смесения брак — той посочи към себе си — и трите момчета израснаха заедно. Тях ги изпратиха в пансион, а мен в местното училище и после в гимназия. Единственият цветнокож, аз се откроявах там. — Той се усмихна широко. — След това, естествено, продължих в университета. Там не изпъквах толкова много, тъй като имаше и други с тъмни лица. Сега съм адвокат и това е.