Джеймс Купър: Ловецът на елени

— Това напълно зависи от характера на човека. Познавал съм хора, които просто не можеха да се наслаждават на плячката си, ако не се намираха сред весела компания, а познавах и такива, които чудесно умееха да й се радват, свити самички в някой ъгъл. Едни не мирясват, ако не намерят плячка, други пък — точно защото им е паднала. За тия неща човешката природа е много странна… Но изглежда, че старият Том не е нито от едните, нито от другите, защото той се наслаждава заедно с дъщерите си на плячката — ако действително е пипнал такава — живее си тук мирно и спокойно и нищичко повече не желае.

— Вярно, той има и дъщери. От делауерите, които идваха да ловуват насам, съм чувал най-различни истории за тия девойки. А нямат ли те и майка, Хари?

— На времето, естествено, имаха; но сега тя е мъртва; цели две години са минали вече, откак е спусната на дъното.

— Как? — промълви Ловецът и веднага с лека изненада погледна към своя спътник.

— Казах: мъртва и спусната на дъното и се надявам, че го казах на ясен английски език. За да се прости завинаги с нея, старикът я спусна в езерото. Мога да потвърдя това, защото лично присъствах на церемонията. Но дали Том го стори, за да си спести копането, което съвсем не е лесна работа сред тия коренища, или пък защото смяташе, че водата скрива греха по-бързо, отколкото земята, това вече не мога да кажа.

— Нима клетата жена е била дотолкова грешна, та мъжът й е трябвало да полага такива усилия за нейните останки?

— Не чак дотам, при все че си имаше недостатъци. Джудит Хътър според мен беше сносна на вид и умря като добра християнка дотолкова, доколкото и всяка друга жена, живяла тъй дълго далеч от звъна на църковните камбани. И, струва ми се, старият Том я спусна във водата и за да си спести, и за да си създаде труд. Вярно е, че в нейния характер имаше доста стомана, а тъй като старият Хътър е, кажи-речи, истински кремък, от време на време изхвърчаха искри, но, общо взето, може да се каже, че си живееха доста добре. Пламнеше ли между тях свада, присъстващите успяваха понякога да надникнат в миналото им тъй, както на човек се удава да погледне сред най-мрачните горски дебри, ако някой заблуден слънчев лъч си пробие път до корените на дърветата. Аз обаче винаги ще уважавам старата Джудит, защото няма за една жена по-голяма препоръка от тая, да бъде майка на същество като нейната дъщеря — Джудит Хътър.

— Да, тъкмо Джудит бе името, споменато от делауерите, макар те да го произнасяха по своеобразния си начин. Ако съдя по разказите им, не очаквам тая девойка да бъде по вкуса ми.

— Твоят вкус! — викна Марч, разгневен както от безразличието, така и от пренебрежението на спътника си. — Откога, дявол да го вземе, ти имаш изобщо вкус, и то като става дума за девойка, подобна на Джудит? Ти си още хлапак — фиданка, едва пуснала корени. А между обожателите на Джудит имаше мъже още когато тя бе петнайсетгодишна, значи преди пет години, и тя не ще погледне дори такова недорасло хлапе като тебе.

— Сега е юни, Хари, и между слънцето и нас няма нито едно облаче, така че съвсем не е необходимо да се горещиш — отвърна другарят му съвършено спокойно. — Всеки си има вкус и катеричката е в правото си да мисли каквото ще за ягуара.

— Да, но едва ли ще е много разумно да седне да го разправя на ягуара — изръмжа Марч. — Ти обаче си млад, безразсъден и ти прощавам невежеството. Хайде, Ловец — прибави с добродушен смях той, след като поразмисли малко, — хайде, Ловец, дали сме си клетва за приятелство и няма да седнем да се караме заради някаква лекомислена кокетка само защото по една случайност била хубава — особено пък след като ти никога не си я виждал. Джудит е родена само за мъж, комуто са поникнали всичките зъби, и глупаво е да се опасявам от някакво си хлапе. Какво разказваха делауерите за тая палавница? Защото в края на краищата индианците могат да съдят за жените не по-зле от белите.

— Казваха, че била красива и било приятно да разговаряш с нея, но прекалено много обичала да се въртят наоколо й обожатели и била лекомислена.

— Истински дяволи! Но в края на краищата кой ли учител може да се мери с индианците, щом става въпрос за познаването на човешката природа? Някои смятат, че ги бива само като следотърсачи или воини; аз обаче ти казвам: те са философи и познават човека също тъй добре, както бобъра, а жените — не по-зле от всичко останало. Характерът на Джудит е точно такъв. Нека ти кажа истината, Ловецо, щях да се оженя за това момиче още преди две години, ако не ме бяха спрели две неща, едното от които бе тъкмо нейното прекалено лекомислие.