— Какво? Нима никога не си спипвал някого да краде от капаните и кожите ти и не си изпълнявал над него закона със собствените си ръце, спестявайки по този начин главоболията на съдиите от Колонията, а на самия негодяй — разноските по делото?
— Аз не съм трапер 13 13 Трапер наричали в Америка човек, който лови дивеч с помощта на примки и капани. Б. пр.
, Хари — отвърна гордо младият мъж. — Аз живея от пушката си и не бих отказал да се състезавам е това оръжие с който и да било мой връстник между Хъдзън и Свети Лаврентий. Никога не предлагам кожа, без в главата да има още една дупка освен създадените от самата природа за зрение и за дишане.
— Да, да… Колкото до животните, всичко е наред, но в сравнение с лова на скалпове и със засадите то е направо дреболия. Да застреляш някой индианец от засада, значи да действаш според собствените му принципи. И тъй като сега имаме тъкмо онова, което ти наричаш „законна война“, то колкото по-скоро изчистиш това петно от съвестта си, толкова по-спокоен ще бъде сънят ти, макар и само от съзнанието, че в горите броди един враг по-малко. Няма да дружа още дълго с теб, приятелю Нати, ако не използваш пушката си срещу нещо по-възвишено от четирикраките зверове.
— Нашето пътуване, мастър 14 14 Мастър — млад господин, господинчо — шеговито и малко презрително обръщение, обикновено към по-млади хора. Б. пр.
Марч, както каза самият ти, скоро привършва и ако ти е угодно, можем да се разделим още тази нощ. Очаква ме един приятел; той не ще сметне за унизително да дружи с човек, който никога досега, не е убивал себеподобните си.
— Бих искал да знам какво е довело насам толкова рано през годината тоя лукав делауер — промърмори Бързият на себе си и в гласа му прозвуча подозрение, което той не се постара да прикрие. — Къде, казваш, ти е определил среща младият главатар?
— До малка обла скала край брега на езерото, гдето — както ми казаха — племената обикновено сключвали договори и заравяли в земята бойните си секири. Често съм чувал делауерите да споменават за тази скала, макар че не съм виждал нито езерото, нито нея. И мингосите, и мохиканите 15 15 Мохикани — индийско племе от племенния съюз на делауерите, живяло покрай долното течение на Хъдзън. Това племе било унищожено напълно. Б. пр.
смятат тая земя за своя и през време на мир тя е нещо като обща територия за лов и риболов, но кой знае в какво ще се превърне през време на война!
— Обща територия ли! — възкликна Бързия, избухвайки в силен смях. — Бих искал да видя какво ще каже за това Плуващия Том Хътър. Той счита езерото за своя собственост по силата на петнадесетгодишно непрестанно владение и не ще бъде склонен да го отстъпи без борба нито на мингосите, нито на делауерите.
— А как ще погледне на този спор Колонията 16 16 Колонията — в случая столицата на колонията Олбъни; по-често се е употребявало като обозначение на цялата територия. Б. пр.
? Тая област трябва да има все пак някакъв собственик — благородниците проявяват всячески своята ненаситност, дори и за пущинаците, в които не смеят да подадат и носа си.
— Може да е така в други части на колонията, Ловецо, но тук — не. Никое човешко същество не владее и разкрач земя в тая част на страната. Неведнъж съм чувал стария Том да повтаря, че досега писалка не е докосвала хартия, за да напише крепостен акт за някой от тукашните хълмове или долини. Ето защо той смята, че сред всички хора на света има най-големи права над тая земя. А смята ли нещо за свое, Том твърде добре съумява и да си го задържи.
— От онова, което чух досега от тебе, Хари, изглежда, че тоя Плуващ Том е някакъв необикновен човек — нито минго, нито делауер, нито бледолик. А и владението му над това място е продължително, както казваш, доста по-продължително, отколкото е обичайно тук, по границата. Каква е историята му и що за човек е той?
— Що за човек е старият Том ли? Той съвсем не прилича на другите хора; по-скоро е като воден плъх — усвоил е навиците на което и да било друго същество. Някои твърдят, че на младини водил свободен живот по моретата и бил сподвижник на някой си Кид 17 17 Кид — известен английски пират. Б. пр.
, обесен за морско разбойничество дълго преди да се родим ти и аз; по тия места се заселил, смятайки, че кралските бойни кораби никога не ще могат да преминат през планините и че тук, сред горите, ще се наслаждава спокойно на плячката си.
— В такъв случай си е направил погрешно сметката, Хари… много погрешно. Човек никъде не може да се наслаждава спокойно на плячка.
Читать дальше