Джеймс Купър - Ловецът на елени

И двамата обитатели на граничните области бяха още млади — Бързият бе двадесет и шест или двадесет и осем годишен, а Ловецът — с няколко години по-млад от него. Не е необходимо да се описва подробно облеклото им, макар и да е добре да добавим: то се състоеше предимно от щавени еленови кожи и явно показваше, че ония, които го носеха, се подвизават на границата между цивилизованото общество и необятните гори. Но в дрехите на Ловеца личеше известен стремеж към спретнатост и живописност — особено в оръжията и в снаряжението му. Пушката му бе в отлично състояние, дръжката на ловджийския му нож — покрита с изящна резба, по повърхността на рога с барут леко бяха изрязани подходящи поговорки, а торбичката с куршуми бе извезана с вампум 9 9 Вампум — наниз от раковини, чиито съчетания образуват геометрични фигури. Всяка от тия фигури имала свой смисъл. Обикновено вампумите служили на индианците за предаване на съобщения. Б. пр. .

Бързият Хари пък, може би поради вродена небрежност или защото тайно съзнаваше колко малко се нуждае външният му вид от изкуствено разкрасяване, се носеше нехайно, сякаш за да подчертае така благородното си презрение спрямо маловажните подробности на облеклото и украшенията. И може би тъкмо това непресторено и пренебрежително безразличие по-скоро увеличаваше, отколкото намаляваше своеобразното впечатление от неговото красиво тяло.

— Хайде, Ловецо, почвай и докажи, че имаш делауерски стомах — нали все разправяш, че са те възпитали делауерите 10 10 Делауери или лени-ленапе, както са се наричали самите те — индианско племе, населяващо през XVII-XVIII в. долината на р. Делауер (между Хъдзън и Съскуихана) и крайбрежието на Атлантически океан до днешна Северна Каролина. Създали силен съюз от племена, които водели борба с племенния съюз на хуроните. Делауерите в по-голямата си част били съюзници на англичаните, докато хуроните били в съюз с французите. Б. пр. ! — извика Бързият и даде пример, разтваряйки уста, за да погълне наведнъж такова парче студено печено еленово месо, което би представлявало целият обяд на един европейски селянин. — Почвай, момко, и докажи на тая нещастна сърна мъжеството си със зъби, както вече доказа това със своята пушка.

— Не, не, Хари, не е кой знае какво мъжество да убиеш сърна, и то точно по времето, когато трябва да се щадят. Виж, да повалиш пантера 11 11 Пантери в Америка няма, но европейските колонисти често наричали така пумата и ягуара. Б. пр. или ягуар, там вече трябва известна смелост — отвърна спътникът му, като се готвеше да последва съвета му. — Делауерите ме нарекоха тъй не толкова заради смелото ми сърце, колкото за безпогрешното око и пъргавите ми нозе.

— Самите делауери не са големи герои, инак не биха допуснали ония проклети негодници, мингосите 12 12 Минго — едно от названията на хуроните, могъщо племе от ирокезкия племенен съюз, живяло през XVIII в. по бреговете на езерата Онтарио и Хурон и по реката Свети Лаврентий. Хуроните водили продължителна борба с делауерите. През време на войната между англичани и французи те поддържали французите. Б. пр. , да ги превърнат в баби.

— Тия неща никога не са били разбрани и изяснени, както трябва — каза Ловеца сериозно, защото като приятел той бе толкова фанатичен, колкото страшен бе спътникът му като враг. — Мингосите пълнят горите със своите лъжи и с неудържаните си думи и договори. Живях цели десет години сред делауерите и зная, че удари ли час за борба, те не отстъпват по мъжество на никой друг народ.

— Слушай, господинчо, щом като стигнахме дотам, защо да не си поприказваме открито, като мъже! Отговори ми на един въпрос: в лова, изглежда, ти е вървяло толкова добре, та дори си получил прякор. Но улучвал ли си някога човек, същество, надарено е разум? Натискал ли си някога спусъка срещу неприятел, който също е бил в състояние да дръпне спусъка на своята пушка срещу теб?

Този въпрос предизвика в гърдите на младия човек своеобразна борба между срама и чувството за правдивост и тя ясно можеше да се проследи по измененията, настъпили върху неговото простодушно лице. Ала борбата бе кратка, защото сърдечната прямота скоро надви суетната гордост и самохвалството, присъщи на граничните обитатели.

— Да си призная — никога — отвърна Ловецът, — понеже и никога не съм имал случай за това. Откак се заселих при делауерите, те живеят в мир, а пък аз смятам, че да отнемеш живота на човек, можеш само в открита и честна война.