Джеймс Купър - Прерията

Кучетата, които от известно време проявяваха силно безпокойство, побягаха подир ездача, но скоро прекратиха гонитбата, седнаха на задните си крака и нададоха обичайния си жален вой, като че предупреждаваха за близка опасност.

Събитията, описани в края на предишната глава, се развиха тъй бързо, че старецът, макар и да забеляза всяка подробност, не успя да сподели с никого догадките си за поведението на непознатия. Но щом младият пеони изчезна, траперът се приближи полека до гъсталака, откъдето индианецът току-що бе побягнал.

— Във въздуха се носят миризми и звуци — промърмори той, като клатеше глава, — ала само моите стари уши и старият ми нос не са способни да ги доловят и разпознаят.

— Нищо не се вижда — извика Мидълтън, който вървеше до него. — Зрението и слухът ми са отлични, но смея да те уверя, че нищо не виждам и не чувам.

— Значи, очите ти са добри! И не си глух! — отвърна старецът с малко презрителен тон. — Не, момко, не! Може да са добри да виждат от единия край на църквата какво става на другия или да чуват камбанния звън, ала докато не прекараш в прерията поне една година, ще вземаш пуйката за бивол и кой знае колко пъти ще помислиш мученето на бик за гръм божи! В тези голи равнини природата мами окото: въздухът рисува изображения на вода и тогава е трудно да кажеш прерия ли е или море. Но ето ти там знак, който всеки ловец разбира!

Траперът посочи ято лешояди, което се носеше недалеч над равнината, и то явно в посоката, накъдето тъй внимателно бе гледал младият пеони. Отначало Мидълтън не виждаше нищо освен петънца по-тъмните облаци, но петънцата се приближаваха бързо и скоро започнаха да се различават първо общите очертания на птиците, а после и размахът на тежките им криле.

— Слушай — каза траперът, след като най-после Мидълтън забеляза движещата се върволица лешояди — и ще чуеш биволите или бизоните — твоят учен доктор смята, че трябва да се наричат така, макар че тукашните ловци им казват „биволи“. Според мен — добави той, като смигна на младия офицер ловецът по-добре може да съди за животното и за правилното му име, отколкото човек, който само се рови в книгите, вместо да броди по земята и да се запознава с нравите на нейните обитатели.

— Ако става дума за навиците на животните, готов съм да се съглася с теб! — възкликна естественикът, който рядко пропускаше възможност да поведе дискусия по някой спорен въпрос на любимата си наука. — Но, разбира се, само ако правилно си служим с определенията и наблюдаваме животните с очите на учен.

— По-право с очите на къртица! Като че ли простото човешко око не е достатъчно и трябва някакво особено око, за да се дават имена! А кой е назовал божите твари? Можеш ли да ми кажеш това е твоите книжлета и с школската си премъдрост? Не беше ли човекът пръв в райската градина и не е ли естествено децата му да са наследили неговите дарби?

— Така, разбира се, описва Библията това събитие — каза докторът, — макар че ти тълкуваш твърде буквално прочетеното от нея!

— Прочетеното ли? Ех, ако мислиш, че съм си губил времето на училище, за да добия знания, ти ми нанасяш несправедлива обида, каквато никой смъртен не би нанесъл на друг. Ако някога съм обичал да чета, то е било, за да зная по-добре писаното в поменатата книга, защото тя е книга, в която всеки ред говори според човешките чувства и разума.

— Значи, наистина вярваш — каза докторът, малко раздразнен от догматизма на упорития ои противник, а тайно може би прекалено уверен в превъзходството на своите знания, по-дълбоки, но едва ли толкова полезни, — значи, наистина вярваш, че всички тези животни са били буквално събрани в една градина, така че първият човек да ги впише в своя класификатор?

— А защо да не вярвам? Разбирам мисълта ти; не е нужно да живееш в градовете, за да разбереш всички дяволски хитрости, които е способен да измисли човек в своята самонадеяност, за да руши собственото си щастие. Но какво следва от твоите разсъждения? Само едно: че Всевишният е създал тази градина не по образец на жалките градини на нашето време. И не показва ли това, че цивилизацията, е която се перчи светът, е празна лъжа? Не, не, градината господня винаги е била гората, в която растат плодове и пеят птици по мъдрата му воля. А сега, лейди, ще разберете защо се въртят тия лешояди! Ето че идват и самите биволи — превъзходно стадо! Заклевам се, че някъде наблизо в долчинката се крият другарите на нашия пеони; а тъй като той препусна подире им, скоро ще видите славен лов. Затова скватерът и синовете му не ще посмеят да се покажат и ние няма от какво да се страхуваме. Пеони не е злонамерен.