Джеймс Купър - Прерията

Този необикновен призив обаче не можа да произведе желаното въздействие. По-младите слушателки не схванаха нищо от него, като се изключат няколкото обидни изрази, отбелязани по-горе и макар че Елен разбра по-добре думите на парламентьора, неговата риторика й направи не по-голямо впечатление, отколкото на другарките й. Дори там, където той смяташе, че речта му звучи трогателно и вълнуващо, умната девойка, макар и измъчвана от скрита тревога, едва се сдържаше да не се засмее, а на заплахите му оставаше глуха.

— Не разбрах всичко, което искате да кажете, доктор Бациус — отговори тя спокойно, когато той свърши, — ала в едно съм сигурна: ако ме учите как да измамя оказаното ми доверие, по-добре да не ви слушам. Предупреждавам ви: не се опитвайте да си служите със сила, защото, колкото и да съм разположена към вас, виждате, че съм заобиколена от хора, които лесно могат да се справят с мен. Освен това вие знаете — или би трябвало да знаете — нрава на това семейство, тъй че не може да има шега в такава работа с когото и да било от неговите членове, дори и да са жени и деца.

— Аз не съм съвсем невеж по отношение на човешката природа — възрази естествоизпитателят, като благоразумно се отдръпна малко от позицията, която бе заемал досега тъй неотстъпно в самото подножие на скалата. — Но ето че иде човек, който може да знае по-добре от мен тайните й прищевки.

— Елен! Елен Уейд! — завика Пол Ховър, който бе изскочил и застанал до лекаря, без да покаже и сянка на боязън, която тъй явно смущаваше другаря му. — Не предполагах, че ще намеря враг в твое лице!

— И няма да намериш, ако не ме караш да извърша предателство, за да направя това, което искаш. Знаеш, че чичо ми е поверил семейството си на моите грижи. Как мога да измамя доверието му дотам, та да пусна най-върлите му врагове да избият може би децата му и да задигнат малкото неща, които са му оставили индианците?

— Нима съм убиец?… Нима този старец… този офицер от армията на Щатите — той посочи трапера и новия приятел, които вече стояха до него, — нима приличат на хора, способни на такива злодеяния?

— Тогава какво искате от мен? — каза Елен, като чупеше ръце в дълбоко съмнение.

— Звяра! Ни повече, ни по-малко — укривания от скватера опасен хищен звяр!

— Благородна девойко — поде младият непознат, който отскоро си бе намерил другари в прерията, но тутакси млъкна под властния знак на трапера, който му зашепна на ухото:

— Остави тоя момък да се изкаже от наше име. Природата ще заговори в сърцето на девойката и така по-бързо ще постигнем целта си.

— Истината излезе наяве, Елен — продължи Пол, — и ние проследихме скватера в тайните му злодеяния, както се проследява пчела до хралупата й. Дойдохме да поправим причиненото зло и да освободим затворничката му. Тъй че ако имаш честно сърце, както винаги съм вярвал, не само няма да ни пречиш, но и сама ще се присъединиш към нашия рой и ще оставиш Ишмаел и кошера му да се сдружават с пчели от своя сой.

— Аз дадох тържествена клетва…

— Компактум, сключен поради незнание или по принуда, е недействителен в очите на всеки човек със здрави нравствени принципи! — провикна се докторът.

— Тихо, тихо! — зашепна пак траперът. — Остави всичко на природата и на момъка!

— Аз се заклех в името на тоя, който е сътворил и управлява всичко, що е добро на тоя свят, включително и нравственост, и религия — продължи Елен, — да не разкривам какво има в тая палатка и да не помагам на затворничката да избяга. Ние с нея дадохме тържествена и страшна клетва; с тази клетва може би откупихме живота си. Вярно, вие знаете тайната, ала не сте проникнали в нея с наша помощ, а и не зная имам ли право дори да стоя настрана, докато се опитвате да нахълтате като врагове в жилището на моя чичо.

— Аз мога да докажа неопровержимо — провикна се разпалено естественикът, — като се позова на Пейли, Бъркли и дори на безсмъртния Бинкерсхук, че ако при сключването на договор една от страните, била тя държава или частно лице, се намира под принуда, то…

— Само ще раздразниш момичето с непристойния си език — прекъсна го предпазливият трапер, — а ако предоставим всичко на човешките чувства, тоя момък ще я укроти като сърничка. Ех, и ти като мен малко познаваш природата на възвишените подбуди!

— Само тази клетва ли си дала, Елен? — продължаваше Пол и във веселия, безгрижен глас на пчеларя прозвуча укор и болка. — В нищо друго ли не си се клела? Нима думите, подсказани ти от скватера, са като мед в устата ти, а всички други твои обещания — празни пчелни пити?