Джеймс Купър - Прерията

Бледността, покрила вечно веселото лице на Елен, изчезна под ярка руменина, която се виждаше ясно дори от такова разстояние. Тя се поколеба за миг, сякаш се мъчеше да сдържи негодуванието си, след което отговори с присъщата си пламенност:

— Не зная има ли някой право да ме разпитва за клетви и обещания, които могат да засягат само тая, която ги е дала, ако наистина, както намекваш ти, изобщо ги е дала. Не желая да продължавам разговора с човек, който си придава такава важност и се води само от собствените си чувства.

— Ето на, чуваш ли, стари траперю? — каза простодушният пчелар, като се обърна рязко към престарелия си приятел. — И най-нищожното насекомо, което се носи из небесата, щом се натовари, литва право към гнездото или кошера си, както му се полага; а пътищата на женския ум са оплетени като чворест дъб и по-криви от завоите на Мисисипи!

— Не, чедо мое, не — намеси се траперът, застъпвайки се добродушно за наскърбения Пол, — ти трябва да имаш пред вид, че младият човек е прибързан и не се замисля много. А обещанието си е обещание, то не може да се захвърля и забравя като копита или рога на бивол.

— Благодаря ти, че ми напомняш за клетвата ми — каза все още раздразнената Елен, като прехапа от яд прекрасната си долна устна. — Защото излиза, че съм я забравила.

— Ох, ето че се пробуди женската й природа — рече старецът и поклати глава, явно разочарован от безуспешните си усилия. — Само че се проявява в обратен смисъл!

— Елен! — провикна се младият непознат, който дотогава бе само внимателен слушател на преговорите. — Тъй като всички ви викат Елен…

— Не само „Елен“. Понякога ме наричат и по презимето на баща ми.

— Казвайте й Нели Уейд — промърмори Пол, — това е законното й име и ако ще, нека си го запази завинаги!

— Трябваше да добавя „Уейд“ — поде отново младият капитан. — Ще се убедите, че макар и да не съм обвързан с никаква клетва, поне умея да уважавам чуждите клетви. Вие сама сте свидетелка, че не съм повишил глас, а съм уверен, че само да извикам, зовът ми ще бъде чут и ще принесе някому безгранична радост. Затова позволете ми да се изкача сам на скалата; обещавам ви, че ще обезщетя вашия роднина за всички вреди, които бих причинил на имуществото му.

Елен сякаш се поколеба, но като погледна Пол, който стоеше гордо облегнат на пушката си и с вид на пълно безразличие си подсвиркваше някаква лодкарска песничка, се опомни навреме и отговори:

— Чичо ми ме назначи за пазач на тая скала, докато той е на лов със синовете си, и ще си остана пазач, докато се върне и ме освободи от това задължение.

— Ние губим безвъзвратно ценно време и изпускаме една възможност, която може да не ни се удаде никога вече — предупреди сериозно младият офицер. — Слънцето клони към залез и всяка минута скватерът и буйните му синове може да се върнат при колибите си.

Доктор Бациус погледна боязливо през рамо и отново взе думата:

— Съвършенство, както в животинския свят, така и в света на разума, се постига единствено в зрелост. Размишлението е майка на мъдростта, а мъдростта — майка на успеха. Предлагам да се отдръпнем на прилично разстояние от тази непристъпна позиция и там да проведем консултация или съвещание, за да обсъдим как да извършим правилна обсада на тая крепост; или може би ще предпочетем да отложим обсадата за по-благоприятно време, като си осигурим помощта на спомагателни войски от населените области и по този начин избавим достойнството на закона от опасността да бъде потъпкано.

— Щурмът е за предпочитане — отвърна с усмивка офицерът, като измери внимателно с поглед височината и прецени всички трудности на нейното изкачване. — В най-лошия случай ще се отървем със счупена ръка или цицина на главата.

— Тогава напред! — викна неудържимият пчелар и с един скок се озова извън обсега на куршумите под надвисналия ръб на издатината, на която се бе разположил гарнизонът. — Сега да ви видим на какво сте способни, подли дяволчета такива! Давам ви една секунда да проявите злобата си!

— Пол, Пол, ти си луд! — изпищя Елен. — Още една стъпка и камъните ще те смажат! Те висят на косъм и тези девойчета са вече готови да ги търкулнат!

— Тогава разкарай си проклетия рой от кошера! Защото без друго ще се кача на скалата, ако ще и да гъмжи от стършели.

— Само да посмее да ни пипне! — подвикна с предизвикателна усмивка най-голямото от момичетата и размаха мускета си така решително, че би посрамило и юначната си майка. — Зная те аз тебе, Нели Уейд, в душата си ти си с пазителите на законите, ала приближиш ли се една стъпка повече, ще те накажем, както се наказва на границата. Я пъхнете тук още един прът, момичета, по-бързо! Да видим кой ще посмее да се качи в лагера на Ишмаел Буш, без да иска позволение от децата му!