Джеймс Купър - Прерията

— Остави момичето да прави каквото си иска — промърмори Естър, която продължаваше да стои по-надалеч. — Тоя, който можеше да я склони да остане при нас, спи сред студената и гола прерия, а ние едва ли ще успеем да я разубедим. Пък и жената е своенравно същество и когато си втълпи нещо, трудно можеш да го избиеш от главата й, както ти е добре известно и на самия теб, мъжленце, иначе нямаше да бъда сега майка на твоите синове и дъщери.

На скватера, изглежда, не му се щеше така лесно да се откаже от плановете си по отношение на смутената девойка и преди да отговори на жена си, обърна мрачния си поглед към лицата на своите синове, на които беше изписано любопитство, сякаш да види дали някой от тях е достоен да заеме мястото на мъртвия. Пол мигновено улови тоя поглед и отгатвайки тайните мисли на скватера по-точно от обикновено, реши, че е намерил средство да премахне всички трудности.

— Ясно като бял ден, приятелю Буш — каза той, — че по тоя въпрос има две мнения: твоето — в полза на синовете ти, и моето — в моя собствена полза. Според мен само по един мирен начин може да се уреди тоя спор, а именно: избери когото и да било от синовете си и двамата с него ще отидем да се поразходим на няколко мили из прерията. Който остане там, няма да може вече да се меси в чуждите семейни работи; а който се върне, нека се опита сам да се спогоди с момичето.

— Пол! — възкликна със сдържан укор Елен.

— Не бой се, Нели — прошепна простодушният пчелар, който не виждаше друга причина за вълнението на своята възлюбена освен страх за самия него. — Аз съм преценил колко струва всеки от тях и ти можеш да вярваш на окото на човек, който е проследил не една пчела до гнездото й!

— Няма да й натрапвам нищо насила — забеляза скватерът. — Ако сърцето й наистина тегли към селищата, нека го каже, няма нито да й помагам, нито да й преча. Говори, Нели, кажи си свободно желанието, без да се боиш за себе си или за някой друг. Искаш ли да ни напуснеш и да се върнеш с тоя младеж в населените краища, или ще останеш и ще делиш с нас малкото, което имаме и което ти предлагаме от все сърце?

Поставена пред такъв избор, Елен не можеше да се колебае повече. Отначало тя гледаше плахо и смутено. Но после лицето й се заля с руменина, а дишането й стана по-учестено и възбудено, което показваше, че нейната природна смелост превъзмогва моминската свенливост.

— Вие ме приютихте, бедното сираче, останало без баща и без близки — каза тя с треперещ глас, — докато други, които в сравнение с вас, може да се каже, живееха в охолство, предпочетоха да ме забравят. Да ви благослови Бог за добрината! Малкото, което направих за вас, не е достатъчно, за да ви възнагради за това добро дело. Вашият начин на живот не ми харесва, той не прилича на тоя, на който съм свикнала от детинство, аз копнея за съвсем друг живот. И все пак, ако не бяхте разделили тази мила, невинна дама от близките й, аз никога нямаше да ви напусна, докато не ми кажехте сами: „Върви си и Бог да те благослови!“

— Наистина сторихме грях, но той ще бъде изкупен и всичко ще се оправи, доколкото това може да стане, без да навреди никому. А сега ми кажи откровено: ще останеш ли е нас, или ще си отидеш?

— Аз обещах на младата дама — отвърна Елен, като отново сведе очи — да не я изоставям. И след като е понесла толкова много огорчения от всички, има право да очаква да удържа на думата си.

— Развържете младежа — рече Ишмаел и когато заповедта му бе изпълнена, махна на синовете си да се приближат и ги строи пред Елен. — А сега кажи чистосърдечно. Ето всичко, което мога да ти предложа, без да се смята радушният прием.

Обърканата девойка местеше смутено поглед ту към един, ту към друг от младите синове на скватера, докато най-после очите й се спряха на изкривеното от тревога лице на Пол. И в тоя миг чувството възтържествува над изискванията на приличието. Тя се хвърли в обятията на пчеларя и потвърди избора си, като зарида високо. Ишмаел даде знак на синовете си да се отдръпнат и явно огорчен, макар и не изненадан от резултата, каза вече без всякакво колебание:

— Вземи я и се отнасяй към нея с обич и уважение. Всеки мъж би завел такава жена с радост в своя дом, и да не чувам, че й се е случило нещо лошо. Е, значи, се разплатих с всички, надявам се — справедливо и почтено, без никого да ощетя. Остава ми да задам само още един въпрос и той се отнася до капитана: искаш ли да използваш моите впрягове, за да се върнеш в заселените места?

— Чух, че войници от моя отряд ме търсят около селищата на пеоните — отговори Мидълтън, — и мисля да тръгна с вожда, за да се присъединя към моите хора.