Джеймс Купър - Прерията

— Щом си почнал да съзнаваш грешките си и да прозираш истината — рече Мидълтън, — не оставяй нещата наполовина, ами се постарай с великодушие да си спечелиш приятели, които може да ти бъдат полезни, като те предпазят от бъдещи неприятности със закона…

— Млади човече — прекъсна го скватерът, като се навъси мрачно, — ти също говори достатъчно. Ако се страхувах от закона, нямаше да гледаш сега как Ишмаел Буш раздава правосъдие.

— Не задушавай добрите си намерения. И ако си намислил да си послужиш с насилие спрямо някой от нас, помни, че ръката на закона, който уж презираш, стига надалеч и макар че понякога действа бавно, но винаги постига целта си!

— Да, много право казва той, скватерю — обади се траперът, чиито уши рядко пропущаха дума, произнесена в негово присъствие. — Тук, в Америка, тази ръка е доста дейна и страшна за мнозина, а разправят, че в сравнение с други страни у нас човек по-свободно следва своите желания и затова е много по-щастлив и по-мъжествен, и по-честен! Ала знаете ли, приятели, има места, където законът е толкова строг, че казва на човека: ето така ще живееш, така ще умреш и така ще напуснеш тоя свят, за да се явиш пред всевишния съдия! Грешно и непристойно е да се бърка човек така в работите на оня, който е създал тварите си не да бъдат разкарвани като говеда от пасбище на пасбище, както им скимне на техните глупави и самомнителни пастири, които се наемат сами да съдят за техните нужди и потребности. Колко нещастни са тия страни, където оковават не само тялото, но и разума и където божите създания, родени като младенци, докрай си остават в повои поради хитрите хрумвания на хора, които си присвояват права, полагащи се единствено на великия Повелител на вселената!

Докато траперът излагаше тези тъй уместни съждения, Ишмаел го слушаше мълчаливо, макар че погледът, с който го следеше, съвсем не изразяваше приятелски чувства. Когато старецът свърши, скватерът се обърна към Мидълтън и продължи, като че ли не бяха го прекъсвали:

— Колкото до нас с тебе, капитане, и двамата имаме вина. Ако аз съм ти причинил болка, като ти отнех жената с честното намерение да ти я върна, когато тоя дявол в човешки образ изпълни замислите си, ти пък нахълта в моя лагер, подпомагайки и поощрявайки, както се казва за много почтени сделки, унищожаването на моята собственост.

— Но аз исках само да освободя…

— Значи, всичко е уредено между нас — прекъсна го Ишмаел, който, решил въпроса по свое усмотрение, никак не се интересуваше от чуждото мнение. — Ти и жена ти сте свободни да отидете където и когато си искате. Абнър, развържи капитана. И виж какво: ако почакаш, докато реша да тръгна обратно към селищата, ще взема и двама ви в някоя от колите си. Ако пък не искаш, твоя работа, да не кажеш после, че не съм ти предложил една приятелска услуга.

— Най-тежко наказание да се стовари върху главата ми и да не намеря мира за греховете си, ако забравя твоята честна постъпка, колкото и късно да идва тя! — извика Мидълтън, който, щом се почувства свободен, се втурна към разплаканата Инес. — И ти давам честна войнишка дума, приятелю, че участието ти в това лошо дело ще бъде забравено, каквото и да реша да предприема, когато стигна място, където ръката на властта все още може да наложи волята си.

Мрачната усмивка, с която скватерът отговори на тези уверения, показваше колко малко цени обещанието, дадено от младия човек в първия изблик на радостта.

— Стигнах до това решение не от страх или от милост, а защото мисля, че това е справедливо — отвърна той. — Прави каквото смяташ за редно и помни, че светът е широк, в него има място и за двама ни и пътищата ни може никога вече да не се кръстосат! Ако си доволен, добре; ако не си доволен, помъчи се да потърсиш възмездие по твой вкус. Аз няма да моля за пощада, ако ме надвиеш. А сега, докторе, да уредим и нашата малка сметка. Трябва да направим сбора на сметката, която от известно време стои открита между нас. Ние с тебе си дадохме честна мъжка дума. Я да видим как си я изпълнявал?

Странната лекота, с която Ишмаел съумя да прехвърли отговорността за всичко станало от себе си върху своите пленници, и стечението на обстоятелствата, което не позволяваше да се разгледат с философска задълбоченост спорните етични въпроси, бяха смутили силно тия, на които тъй ненадейно се бе наложило да се оправдават за поведението си, което те в своето простодушие смятаха за похвално. Овид, винаги живял в сферите на чистата теория, просто се обърка, макар че, ако познаваше по-добре светските работи, не би съзрял в създалото се положение нищо необикновено. Почтеният естественик не беше първият, който тъкмо когато очакваше похвала, изведнъж се бе озовал в положение да отговаря за постъпки, които според него заслужаваха само уважение. Възмутен и объркан от неочаквания обрат на нещата, той все пак се помъчи да запази приличие и да оправи положението, като изтъкна в своя защита доводите, които най-напред му дойдоха на ум.