Джеймс Купър - Прерията

— Действително съществуваше известен компактум, или договор, между Овид Бат, доктор по медицина, и Ишмаел Буш, виатор, или странстващ земеделец — каза той, като се стараеше да подбира по-меки изрази, — и не съм склонен да отрека това. Признавам, че беше уговорено, или поставено като условие, да се извърши съвместно, или задружно, известно пътешествие до изтичането на определен срок. Но тъй като този срок свърши, напълно основателно мога да заключа, че въпросното споразумение вече е загубило сила.

— Ишмаел! — прекъсна го нетърпеливо Естър. — Не разговаряй с човек, който може да ти натроши костите тъй лесно, както и да ги сглоби, и нека тоя дяволски отровител се пръждосва с всичките си там кутийки и тубички, защото е мошеник! Дай му половината прерия, а запази за себе си другата половина. Лекар ли? Вятър! Обзалагам се, че ако се заселим на някое блато, за една седмица децата така ще обръгнат, че не ще ги хване ни треска, ни малария, и няма да плещя разни засукани думи, ами ще им давам само кора от вишна и може би по една-две капки нашенска ракия. Едно нещо ще ти кажа, Ишмаел: не ми допадат мен спътници, които сковават езика на една честна жена и пет пари не дават, че може да разстроят семейството й.

Мрачното изражение, което се бе запечатало върху лицето на скватера, се просветли за миг от смътна усмивка, когато отговори:

— На едни изкуството му може да не се харесва, Истър, на други — да се харесва. Но щом желаеш да го пропъдиш, няма да взема да разравям прерията, за да затрудня пътя му. Приятелю, ти си свободен да се върнеш в селищата и те съветвам да си останеш там, защото хора като мен, които рядко сключват сделка, не обичат тя да бъде разваляна с толкова лека ръка.

— А сега, Ишмаел — продължи победоносно съпругата му, — за да има в семейство ни мир и сговор, покажи на тоя червенокож и на дъщеря му — тя посочи престарелия Льо Балафре и овдовялата Тачичена — пътя към селото им и нека им кажем на раздяла: „Вървете си със здраве и Бог да ви благослови!“

— Според правилата на индианците за водене на война те са пленници на тоя пеони и аз не мога да се вмесвам в правата м.

— Пази се от дявола-изкусител, мъжо! Той е много ловък и никой не може да се отърве, когато се оплете в измамните му мрежи! Послушай тая, на която е скъпо твоето честно име, и махни тъмноликата вещица.

Скватерът сложи на рамото й широката си длан в като я гледаше право в очите, отговори тържествено и строго:

— Жено, предстои ни важна работа, към която трябва да насочим всичките си мисли, а ти разправяш дивотии. Помни какво трябва да свършим и избий от главата си тая глупава ревност.

— Вярно, вярно — промърмори жена му, като се отдръпна към дъщерите си. — Господи, прости ми, бях забравила!

— А сега, млади човече, дето тъй често навестяваше моето сечище, уж да гониш пчела до хралупата й — подзе Ишмаел, като помълча малко, сякаш да събере мислите си, — с теб имаме да уреждаме по-сериозни сметки. Ти не само опустоши моя лагер, но и открадна девойката, която е роднина на жена ми и която мислех един ден да направя своя дъщеря.

Тези думи озадачиха присъстващите по-силно от всичко досега. Синовете на скватера се взряха с любопитство в Пол и Елен, от което младият пчелар се смути, а девойката наведе засрамено глава.

— Слушай, приятелю Ишмаел Буш — отвърна пчеларят, разбрал, че трябва да отговаря не само на обвинение за отвличане, но и за грабеж. — Не отричам, че се отнесох не особено галантно към твоите тенджери и кофи. Ала ако благоволиш да ми кажеш цената на тия принадлежности, можем тихомълком да уредим въпроса за причинените ти щети и да забравим всякакви лоши чувства. Аз не бях в особено набожно настроение, когато се качихме на скалата ти, и може би се занимавах повече с ритане на съдините ти, отколкото с проповеди. Но и най-скъсаната дреха може да се поправи с пари. С Елен Уейд обаче работата не е толкова проста. Различните хора гледат различно на брака. Някои мислят, че е достатъчно да отговориш с „да“ или „не“ на въпросите на съдията или на свещеника — какъвто ти падне под ръка — и готово, ето ти щастливо семейство. Според мен обаче, щом едно момиче си е наумило нещо, по-добре да прави каквото си ще. Не искам да кажа, че това, което е сторила Елен, е станало без всякаква принуда, но и тя е толкова виновна, колкото онова магаре, което я носеше също против волята си и, заклевам се, би могло да потвърди това, ако можеше да говори тъй добре, както умее да реве.

— Нели — подзе отново скватерът, без да взема под внимание тази оправдателна реч, която се струваше на Пол много убедителна и остроумна, — Нели, ти избърза да се впуснеш в широкия и порочен свят. Цяла година яде и спа в моя лагер и вече се надявах, че свободният живот на границата ти се е поправил и ще пожелаеш да останеш при нас.