Джеймс Купър - Прерията

— Старият свят — повтори траперът. — От детски години чувам тия думи от устата на всички жалки, полугладни безделници, дошли в тая благословена земя! Разправят ти за тоя Стар свят така, като че ли Господ е нямал сила и воля да сътвори вселената за един ден или като че не е разпределял даровете си поравно между всички — защото неравни са само разумът и мъдростта на тия, които са ги получили и ползвали. По-близо щяха да бъдат до истината, ако бяха казали: изхабен , и поруган , и кощунствен свят!

Доктор Бациус, разбрал, че да отстоява любимите си позиции срещу такъв неравен противник, е толкова трудна задача, колкото да се задържи на крака в обятията на борец от Дивия Запад, измънка нещо под нос и като подхвана зачекнатата от трапера нова тема, измести спора в друга посока.

— Когато говорим за Стар и Нов свят, превъзходни ми приятелю — започна той, — не бива да разбираме, че планините и долините, скалите и реките в нашето полукълбо са белязани — във физически смисъл — с по-нова дата от местата, където са намерени тухлите на Вавилон; това значи чисто и просто, че духовното му раждане не е съвпаднало с физическото и геоложкото му формиране.

— Какво-о? — рече старецът, като се взря недоумяващо в лицето на учения.

— С други думи, в морално отношение нашето полукълбо е по-младо от другите страни на християнския свят.

— Толкова по-добре, толкова по-добре. Аз не съм голям почитател на вашия стар морал, както го наричаш, защото винаги съм смятал, след като съм живял дълго в самото сърце на природата, че тоя морал съвсем не е най-добрият. Човешкият род извърта и преиначава законите на Всевишния, за да ги нагажда към своята порочност, когато няма какво друго да прави и с дяволска хитрост почва да изопачава дори божите заповеди.

— Не, почтени ловецо, ти пак не ме разбираш. Под „морал“ аз нямам пред вид ограниченото и буквално значение на тази дума, с каквото се употребява нейният синоним — „нравственост“, а поведението на хората в тяхното всекидневно взаимно общуване, техните институти и закони.

— А всичко това аз наричам пълна безсмислица и празна суета! — прекъсна го упоритият му противник.

— Добре, нека бъде така — отвърна докторът, загубил надежда да му втълпи каквото и да било. — Може би преувеличих — добави той веднага, въобразявайки си, че е намерил пролука, през която ще може да поведе спора в друга насока. — Може би преувеличих, като казах, че нашето полукълбо в буквален смисъл, тоест по време на образуването си, е толкова старо, колкото това, което обхваща старите материци Европа, Азия и Африка.

— Лесно е да се каже, че борът е по-нисък от елшата, ала трудно е да се докаже. Можеш ли да ми обясниш какви основания имаш да мислиш така?

— Много и доста солидни основания — отвърна докторът, зарадван от това насърчително начало. — Погледни равнините на Египет и Арабия: пясъчните им пустини гъмжат от паметници на древността; при това имаме и писмени документи за тяхната слава — двойно доказателство за предишното им величие, още по-убедително сега, когато лежат лишени от някогашното си плодородие; а в същото време напразно търсим подобни доказателства, че човекът е достигнал някога върховете на цивилизацията и на нашия континент, и усилията ни остават невъзнаградени, когато се мъчим да открием пътеката, която го е повела по нанадолнището, докато е дошъл до сегашното си състояние на второ детство.

— И какво излиза според теб от всичко това? — запита траперът, който, макар и объркан от научните термини на събеседника си, все пак улавяше нишката на мисълта му.

— То потвърждава моята идея, че природата не е създала такива обширни земи само за да лежат като необитаема пустиня толкова столетия. Но това е само моралната страна на проблема; ако подходим към него от гледна точка на по-точните науки, например геологията или…

— А аз мисля, че и вашият морал е достатъчно точен — прекъсна го старецът. — Защото според мен той е само гордост и безумие . Аз съм слабо запознат с басните за така наречения от теб Стар свят, защото съм прекарал по-голямата част от живота си сред природата — да я гледам право в лицето и да размишлявам над това, което съм видял, а не над това, което съм чул от преданията. Но никога ушите ми не са били глухи към словата на Свещеното писание и безброй дълги зимни вечери съм прекарал във вигвамите на делауерите, заслушан в добрите моравски братя 74 74 Моравски братя — членове на чешка религиозна секта, образувана от остатъците на хуситите, главно селяни и занаятчии Отначало отричали държавата, съсловността, имущественото неравенство, но впоследствие се примирили със съществуващия ред. Подложени на преследване, много от тях емигрирали. Имали свои последователи и в Америка. — Б. пр. , когато разясняваха на племето на ленапите историята и ученията на старите времена! Приятно е да се слушат такива мъдри думи след уморителен лов! На мен това ми беше извънредно приятно и често обсъждах чутото с един делауер — Голямата змия, но това ставаше в по-спокойни часове, когато вървяхме по следите на някой отряд мингоси или дебнехме йоркски елен. Спомням си, чувал съм още тогава, че Светата земя е била благодатна като долините на Мисисипи и богата на зърно и плод, но че след това божието проклятие паднало върху нея и сега не се отличава с нищо друго освен със своята пустинност.