Джеймс Купър - Прерията

Залповете следваха бързо един след друг, докато вбесеният скватер бе принуден да се откаже неохотно от мисълта да навреди на неприятеля с такива слаби средства. Изоставяйки този безплоден опит, той се впусна в бърза гонитба, като от време на време гръмваше с пушката си, за да вдигне в тревога гарнизона, който този път благоразумно бе оставил под командването на страшната Естър. Гонитбата продължи така няколко минути, но постепенно конниците се откъснаха значително от преследвачите си, макар че последните се движеха с невероятна за пешаци бързина.

Синьото петънце се обрисуваше все по-ясно на небето, като изплувал от дълбините остров, и от време на време индианците надаваха тържествуващ вик. Ала воалът на нощта обвиваше вече целия източен край на прерията и преди тетоните да бяха изминали и половината от разстоянието, смътните очертания на скалата се стопиха в далечната мъгла. Без да се смущава от това обстоятелство, което не само не вредеше на плановете му, но и ги подпомагаше, Матори, който отново бе изскочил напред, продължи пътя си с увереността на хрътка с добър нюх, само че се движеше малко по-бавно, тъй като конете на отряда му бяха вече съвсем изморени. Възползвайки се от този момент, старецът се приближи с коня си до Мидълтън и заговори на английски:

— Сега май ще почне грабеж, а аз, право да си кажа, никак не искам да имам пръст в такава работа.

— А какво би направил? Гибелно ще бъде да се предадем в ръцете на тия негодници там на скалата.

— Не споменавай за негодници: нито червени, нито бели! Гледай напред, момче, като че говориш за нашите знахари или, да речем, хвалиш тетонските жребци. Защото тия мошеници обичат да хвалят конете им, също както някоя глупава майка в селищата се радва, когато слуша похвали за своя малък глезльо. Тъй че помилвай добичето, опипай мънистата, с които червенокожите са украсили гривата му, насочи окото си към едно, а мисли за друго. Слушай: ако изпипаме работата както трябва, ще успеем да се разделим с тетоните, щом падне нощта.

— Чудесно хрумване! — възкликна Мидълтън, който бе запазил мъчителен спомен от възторжения поглед, с който Матори бе съзерцавал красотата на Инес, както и от дръзкия му опит след това да си присвои ролята на неин покровител.

— Боже, Боже, колко слаб е човекът, когато природните дарби са задушени от книжни знания и женски привички! Още едно такова провикване и тия демони до нас веднага ще разберат, че заговорничим против тях, толкова ясно, все едно, че им го шепнем в ухото на езика на сиуксите. Да, да, зная ги аз тия дяволи: изглеждат безобидни като скокливи сърнички, а всъщност всеки от тях гледа да не изпусне и най-малкото ни движение. Значи, трябва да изпипаме работата умно, за да ги надхитрим… Ето така трябва: милвай го по шията и се усмихвай, като че ли хвалиш коня, а си отвори добре ушите за думите ми. Само внимавай да не преумориш животното — макар и да не отбирам много от коне, разумът ме учи, че за трудна работа са нужни пресни сили и че с уморени крака не се стига далеч. Внимавай за сигнала — Хектор ще изскимти. Щом чуеш първото скимтене, бъди готов; на второто — измъкни се към края на тълпата; а на третото — препускай. Разбра ли?

— Напълно, напълно! — каза Мидълтън, който затрепера от нетърпение по-скоро да се изпълни този план, и притисна до сърцето си малката ръчица, увита около кръста му. — Разбрах напълно. По-бързо, по-бързо!

— Да, добичето не е мързеливо — поде траперът на тетонски език, сякаш продължаваше разговора, като лавираше незабелязано между мургавите ездачи, докато се озова до Пол. Той му съобщи намеренията си по същия предпазлив начин. Пламенният и безстрашен пчелар го изслуша с възторг и тутакси заяви, че е готов да се счепка сам с цялата индианска шайка, ако това е нужно за постигането на целта им. След като се отдръпна и от тази двойка, старецът затърси с очи естествоизпитателя.

Докторът с преголеми усилия за себе си и за Азинус се бе движил точно в средата на сиуксите, докато все още имаше и най-малко основание да мисли, че някой от куршумите на Ишмаеловите хора може да влезе в съприкосновение с неговата особа. Когато обаче тази опасност намаля или по-право изчезна съвсем, храбростта му се възвърна, ала храбростта на „жребеца“ му започна да чезне. Тази много важна промяна у двамата се дължеше на обстоятелството, че ездачът и магарето вече се бяха озовали в ариергарда на отряда. Затова траперът насочи коня си натам, без да възбуди подозрение у нито един от проницателните си спътници.