Джеймс Купър - Прерията

— Зная, че дакотите са мъдър и велик народ — подзе най-после траперът, обръщайки се отново към Матори. — Ала нима вождът им не познава между братята си нито един подлец?

Матори огледа гордо отряда си и неволно очите му се спряха за миг на Уюча.

— Повелителят на живота е създал вождове и воини, и жени — отвърна той, убеден, че е обхванал по тоя начин всички стъпала на човешкото общество, от най-високото до най-ниското.

— Създал е и някои лоши бледолики. Като тия, които моят брат вижда малко по-нататък.

— Винаги ли ходят пеш, когато искат да сторят зло? — попита тетонът, но искрата на тържество в очите му показваше, че много добре му е известно какво ги е довело до това унизително положение.

— Загубиха конете си. Но още имат барут, и олово, и завивки.

— Нима носят богатствата си в ръце, като жалките конзи? Или са смелчаци и ги оставят при жените, както подобава на мъже, които знаят къде да намерят загубеното?

— Вижда ли брат ми синьото петно в края на прерията? Гледай, слънцето го докосва за последен път днес.

— Матори не е къртица.

— Това е скала; там е имуществото на Големите ножове.

Изражение на злорадство озари тъмното лице на тетона, като чу това; обръщайки се към стареца, той като че ли четеше в душата му, изглежда, да провери не го ли лъжат. После отправи поглед към групата на Ишмаел и преброи от колко хора се състои.

— Един воин липсва — каза той.

— Вижда ли брат ми мишеловите? Там е гробът му. Откри ли кръв по земята? Тя е неговата кръв.

— Стига! Матори е мъдър вожд! Качи жените си на конете на дакотите. Сами ще видим, очите ни са разтворени широко.

Траперът не туби време в излишни обяснения. Знаейки колко бързи и кратки са туземците в речите си, той незабавно съобщи на другарите си какво бе постигнал. Миг по-късно Пол беше вече на коня, а Елен се разположи зад него. Мидълтън се побави още няколко минути, за да се увери, че Инес е настанена безопасно и удобно. Докато се грижеше за нея, от другата страна на коня се приближи Матори. Той бе отстъпил собствения си жребец и сега даваше да се разбере, че възнамерява да заеме обичайното си място на гърба му. Младият офицер улови животното за юздите и във внезапен изблик на гняв двамата мъже се измериха с надменен поглед.

— Никой освен мен няма да заеме това място — заяви Мидълтън твърдо на английски.

— Матори е велик вожд! — възрази червенокожият. Нито единият, нито другият разбираше смисъла на казаните му думи.

— Дакотът ще закъснее — прошепна старецът на ухото на индианеца. — Гледай, Големите ножове се изплашиха и скоро ще побягнат.

Вождът на тетоните моментално се отказа от претенциите си и се метна на друг кон, като заповяда на един от младите си воини да осигури на трапера подобно удобство. Воините, които се лишиха от конете си по тоя начин, се настаниха зад свои другари. Доктор Бациус вече бе възседнал Азинус и въпреки краткото забавяне групата се приготви за път почти двойно по-бързо, отколкото разказахме това.

Като се убеди, че всичко е наред, Матори даде знак за потегляне. Няколко воина, включително и самият вожд, възседнали най-хубавите коне, излязоха със заплашителен вид малко напред, като че ли се готвеха да нападнат пришълците. Скватерът, който всъщност бе започнал да се оттегля полека, тутакси спря отряда си и с готовност се обърна с лице към врага. Обаче хитрите индианци вместо да се приближат в опасния обсег на западната пушка, минаха в обход, докато описаха полукръг, държейки непрекъснато противника в очакване на нападение. Тогава, убедени напълно, че са постигнали целта си, тетоните нададоха гороломен вик и се понесоха в дълга върволица през прерията към далечната скала, тъй право и почти тъй бързо, както лети стрела, откъснала се от тетивата.

Едва проличаха истинските намерения на Матори, и всеобщ залп даде да се разбере, че заселниците вече са ги прозрели. Но поради разстоянието и бързото препускане стрелбата беше безрезултатна. За да покаже колко малко се бои от войнствеността на чуждоземните, вождът на дакотите отговори на залпа с боен вик; и като размахваше карабината над главата си, той описа кръг в равнината, последван от най-добрите си воини, сякаш се надсмиваше на безсилния опит на противника. Докато основната част на отряда продължи направо, малката групичка избраници, след като бе изразила по дивашки презрението си към враговете, зави обратно и застана в ариергарда. Тази маневра, очевидно замислена предварително, бе изпълнена ловко и съгласувано.