Джеймс Купър - Прерията

На известно разстояние се бе показала още една група яки, добре въоръжени мъже, която сега заобикаляше от другия край на горичката и се движеше предпазливо право към мястото, където стояха сиуксите. Така понякога пиратска флотилия се приближава през водната пустиня към богат, но добре охраняван конвой. С една дума, семейството на скватера или по-точно ония членове на семейството му, които бяха годни да носят оръжие, бяха излезли сред необятната степ с явното намерение да отмъстят за нанесените им злини.

Щом съзряха пришълците, Матори и отрядът му почнаха да се отдръпват полека от горичката, докато стигнаха едно възвишение, откъдето се виждаше нашироко и безпрепятствено голата равнина, сред която се намираха. Тук вождът на дакотите очевидно бе решил да се спре и да изчака как ще се развият нещата. Въпреки отстъплението на индианците, които бяха повлекли подире си и трапера, Мидълтън продължаваше да се придвижва напред и се спря едва когато изкачи същия хълм и се приближи дотолкова, че да може да преговаря с войнствените сиукси. Скватерът и синовете му също заеха изгодна позиция, но на почтително разстояние. Трите отряда сега приличаха на три ескадри в море, предвидливо легнали в дрейф, за да разберат кои от непознатите могат да смятат за приятели и кои за врагове.

В тази минута на напрегнато очакване Матори местеше мрачния си, застрашителен поглед ту към единия, ту към другия чужд отряд, изучавайки ги бързо и проницателно. След това, като погледна унищожително стария трапер, вождът каза жлъчно:

— Големите ножове са глупци! По-лесно е да се улови заспал кугуар, отколкото да се намери сляп дакота. Или белоглавият е мислел да избяга с коня на сиукс?

Траперът, който междувременно бе успял да се окопити, тутакси разбра какво се бе случило: очевидно Мидълтън, виждайки, че Ишмаел ги е открил, бе предпочел да се довери на гостоприемството на индианците, отколкото да падне в ръцете на скватера. Затова старецът реши да посрещне приятелите си благосклонно, защото съзнаваше, че този противоестествен съюз е наложителен, ако искаха да спасят живота си или поне да запазят свободата си.

— Тръгвал ли е някога моят брат по пътеката на войната, за да се бие с моя народ? — запита той спокойно възмутения вожд, който все още чакаше отговора му.

Гневът на воина тетон като че ли попремина, свирепостта му се смекчи и навъсеното му лице се озари от самодоволна, тържествуваща усмивка; той замахна широко с ръка около себе си и отговори:

— Кое племе, кой народ не е изпитвал удара на дакотите? Матори е техен вожд.

— И смята Големите ножове за жени? Или се е убедил, че са мъже?

По мургавото лице на индианеца се отразяваше борба между различни чувства, жестоки и бурни. За секунда като че ли надделя неугасимата омраза, но после по чертите му се разля изражение, по-благородно и по-подобаващо на храбър воин. То остана така и когато вождът разтвори лекото си наметало от изрисувана еленова кожа, показа белега от щик на гърдите си и отговори:

— Ударът беше честен: биехме се лице срещу лице.

— Достатъчно. Моят брат е храбър вожд и, разбира се, мъдър. Нека погледне: нима това е воин на бледоликите? Такъв ли беше тоя, който нанесе раната на великия дакота?

Очите на Матори проследиха протегнатата ръка на стареца и се спряха на изнемощялата фигура на Инес. Тетонът дълго не можа да откъсне възхитения си поглед от нея. Както неотдавна младият пеони, и той приличаше по-скоро на простосмъртен, който се е вторачил в някакво небесно видение, отколкото на мъж, който съзерцава в захлас хубостта на жена. Но изведнъж се опомни, сякаш се бе уловил в разсеяност, отмести погледа си и го задържа за миг върху Елен, този път с по-сдържано възхищение, след това пак го отмести и изгледа един по един спътниците й.

— Моят брат вижда, че езикът ми не е раздвоен — подзе отново траперът, като следеше сменящите се чувства по лицето на тетона с проницателност, в която почти не отстъпваше на самия индианец. — Големите ножове не пращат жените си на война. Зная, че дакотите ще запушат лулата с чуждоземните.

— Матори е велик вожд! Големите ножове са негови гости — каза тетонът и сложи ръка на гърдите си с вид на високомерна учтивост, на която би могъл да завиди всеки аристократ. — Стрелите на моите воини са в колчаните.

Траперът махна на Мидълтън да се приближи и след малко двете групи се сляха в една, при което мъжете си разменяха приятелски поздрави според обичая на воините в прерията. Но даже и когато изпълняваха тези ритуали на гостоприемството, дакотът нито за миг не изпущаше от очи втората, по-отдалечена група бели, като че ли все още подозираше клопка или чакаше по-нататъшни разяснения. Старецът от своя страна също разбираше, че трябва да бъде по-откровен и да затвърди вече постигнатия малък и твърде несигурен успех. Като се взираше в групата, която продължаваше да стои на мястото, където се бе спряла, и си даваше вид, че за пръв път вижда тия хора, той разбра ясно, че Ишмаел замисляше незабавно нападение. Според преценката му на опитен човек изходът от стълкновение в открита равнина между дузина смели погранични жители и полувъоръжените индианци, макар и подкрепяни от белите им съюзници, му се виждаше доста съмнителен. Ако се касаеше за него самия, той може би с готовност щеше да се хвърли в боя, ала старият трапер реши, че на човек с неговите години и с неговия нрав много по-прилича да избягва схватка, а не да я търси. По очевидни причини чувствата му се споделяха от Пол и Мидълтън, защото те трябваше да пазят не само собствения си живот, но и други две същества, чийто живот беше много по-ценен за тях. Поставени пред такъв труден избор, тримата почнаха да се съвещават как да избегнат страшните последици, които неминуемо ще повлече още първата враждебна проява на преселниците. Старецът не забравяше, че индианците следят с ревниво внимание израза на лицата им, затова си даваше вид, че в разговора със своите приятели се мъчи да си изясни по каква причина тези пътешественици са се замъкнали толкова надалеч в пустинята.