Джеймс Купър - Прерията

Сякаш решил да не слуша никакви възражения, старецът нарами спокойно пушката си и като се промъкна полека през храстите, излезе в равнината на такова място, та като го съгледат, сиуксите да не разберат, че е изскочил от горичката.

Когато видяха фигурата на човек с ловно облекло, с добре познатото им страшно оръжие, сред червенокожите настъпи вълнение, макар и те да се постараха да го скрият. Хитростта на трапера успя напълно: индианците недоумяваха — дали е дошъл някъде от откритата степ или от горичката, — при все че продължаваха да хвърлят от време на време подозрителни погледи към гъсталака. Досега те бяха стояли на разстояние една стрела от храстите, но когато непознатият се приближи толкова, щото въпреки червено-кафявия загар на загрубялата му от годините и от природните стихии кожа лесно можеше да се познае, че е бледолик, те се поотдръпнаха полека и застанаха на такова място, където едва ли можеше да ги достигне куршум.

В това време старецът продължаваше да върви напред, докато стигна толкова близо, че можеха вече добре да го чуят. Тук той се спря и като подпря пушката си на земята, вдигна ръка с длан напред — знак за миролюбие. Като каза няколко укорителни думи на кучето си, което гледаше индианците с такива очи, като че ли ги бе познало, той се обърна към сиуксите на езика им.

— Моите братя са добре дошли — подзе той, представяйки се хитро за стопанин на тия земи, който посреща гости. — Те са отишли далеч от селата си и са гладни. Няма ли да дойдат в жилището ми да хапнат и да поспят?

Едва индианците чуха гласа му, и радостният вик, който се изтръгна от една дузина гърла, убеди съобразителния трапер, че и него са познали. Разбрал, че е вече късно да отстъпи, той се възползва от бъркотията, която настана сред сиуксите, когато Уюча взе да им обяснява що за човек е той, и продължи да върви напред, докато се озова отново лице с лице срещу страшния Матори. Втората среща на тези двама мъже, всеки по своему забележителен, се отличаваше с взаимна подозрителност, обичайна за обитателите на границата. Близо минута те стояха така и се изучаваха мълчаливо.

— Къде са твоите момци? — запита строго тетонският вожд, след като се убеди, че неподвижните черти на трапера няма да издадат под застрашителния му поглед нито една тайна.

— Дългите ножове не излизат на цели пълчища да слагат капани за бобри. Аз съм сам.

— Главата ти е бяла, ала езикът ти — раздвоен. Матори беше във вашия стан. Той знае, че не си сам. Къде е младата ти жена и воинът, които застигнах в прерията?

— Аз нямам жена. Вече казах на моя брат: жената и приятелят й са ми чужди. Словата на побелялата глава трябва да се слушат и да не се забравят. Дакотите завариха пътниците заспали и помислиха, че не са им нужни коне. Жените и децата на бледоликите не са свикнали да ходят много пеш. Търсете ги там, където сте ги оставили.

Очите на тетона мятаха искри, когато отговори:

— Те са си отишли, но Матори е мъдър вожд и очите му виждат надалеч!

— Съзира ли великият вожд на тетоните хора из тия пусти поля? — възрази траперът, без лицето му да трепне. — Аз съм много стар и очите ми са помътнели. Къде са хората?

Вождът помълча за малко, сякаш смяташе под достойнството си да настоява повече за нещо, в което беше напълно убеден. После, като показваше отпечатъците по земята, изведнъж заговори с по-мек тон и по-кротък поглед:

— Моят баща се е учил много зими на мъдрост; може ли да ми каже чий мокасин е оставил тая следа?

— Из прерията бродят вълци и биволи, може да е имало и кугуари.

Матори погледна към горичката, сякаш прие последното предположение като напълно възможно. Сочейки храстите, той заповяда на младите си воини да ги огледат по-внимателно, но като измери трапера със суров поглед, не пропусна да им напомни да се пазят от коварството на Големите ножове. Като изслушаха заповедта, трима-четирима полуголи млади сиукси, по-нетърпеливи от другите, шибнаха конете си и се втурнаха да я изпълняват. Виждайки това, старецът потрепера при мисълта, че Пол може да се издаде. Тетоните обиколиха два-три пъти мястото, като все повече стесняваха кръга, след което препуснаха обратно да доложат на вожда си, че в храстите очевидно няма никого. Траперът гледаше Матори в очите, мъчейки се да отгатне неговите мисли, за да отклони подозренията му. Но въпреки проницателността си и отдавнашния си опит, който бе научил стареца да прониква зад хладната маска на индианеца, нито едно потрепване, никаква промяна в изражението па Матори не му разкри повярвал ли е той на това донесение. Вождът не отговори нищо на сведението на разузнавачите, само каза нещо ласкаво на коня си и като даде знак на един от младите воини да поеме юздите — по-право ремъка с примка, с помощта на който управляваше животното, улови трапера за ръката и го дръпна малко настрана от останалите.