Патрик Куентин - Малко момче в безпътица

От благоприличие тя се стараеше да се показва пред хората опечалена. Но вътрешно, като сина си, от години не се бе чувствувала така щастлива. Нямаше я вече ръката на съпруга й, тежка като мустаците му, да потиска естествената й жизнерадост. Брени я глезеше така, както и тя глезеше него. Със сина си имаше възможност да се отдава на своите прищевки с почти детска веселост. Можеше също спокойно да „боледува“ — склонност, която мистър Фостър така безсърдечно бе обезкуражавал. Когато отговорностите на положението й станеха непосилни за нея, колко приятно й беше, оправдавайки се с лека мигрена, да лежи в затъмнената си стая, докато Брени я обсипваше с внимание и одеколон.

Като единствена директорка на Оуклонското училище мисис Фостър страшно бъркаше сметките, позволяваше на слугите и доставчиците да я водят за носа и дисциплината в заведението й да отслабва.

Но колкото и щастливо да беше това време, все пак то таеше в себе си, без Брени да знае, семето на собствената му гибел. Покойният Джордж Фостър бе купил Оуклонското училище с парите на жена си и я бе направил помощник-директорка. Но две трети от това заведение принадлежеше лично на него и тъй като познаваше своята Констанс, бе предвидил, че тъкмо така ще стане. Понеже обичаше училището и го бе издигнал със собствения си труд, в завещанието си бе предвидил мерки за неговото запазване.

Те се изразиха в нахълтването на лелите. Това стана, както биха казали през Втората световна война, чрез „проникване в неприятелските позиции“.

Първа дойде леля Нели. В пристигането й нямаше нищо особено застрашително, защото тя се появи към края на третия срок с тъмни очила — резултат от посещението й у очен лекар в съседния град Бристол. Брени бе виждал леля Нели само веднъж преди това и я свързваше с приятен спомен за ягоди с крем за закуска на моравата и със „сребърно пени“ по случай заминаването й за Индия. В далечното минало един влюбен касиер-домакин на презокеански параход я бе нарекъл „страшно хубава жена“ и това название й остана, макар че отдавна вече не отговаряше на истината.

Един ден точно преди обед Брени завари леля си Нели в гостната. Майка му рече:

— Влез, миличък, и поздрави с „добре дошла“ хубавата си леля.

Брени изгледа леля си Нели мрачно. Тя каза, като се кикотеше:

— Не съм хубава с тези ужасни очила, Констанс. Ето, ще ги сваля.

Но Брени пак остана равнодушен. Той виждаше пред себе си дебелана с бухната червеникава коса, огромно количество бижута, светли кръвясали очи и румени бузи. И тъй като беше влюбен в дребна брюнетка с големи очи и бузи от слонова кост, имаше всички основания да остане равнодушен. Когато леля му свали очилата си, той заяви сериозно:

— Дори и сега не сте кой знае колко хубава, нали?

Леля Нели се разсмя отново и рече:

— Прилично ли е да говори така един малък пъка сахиб? 2 2 Пъка сахиб (англо-инд.) — солиден господин. — Б.пр.

И тъй като беше жена, никога не му го прости.

Този път нямаше сребърно пени… нито заминаване.

Сега леля Нели беше без професия и жилище. Войната й бе послужила като претекст да напусне Индия, където остави съпруга си — полковник, страдащ от лошо храносмилане — на неговите къри 3 3 Къри — комбинирана подправка или сос за ориз, месо, риба и др. — Б.пр. и метреси. Но изоставяйки Индия, тя не изостави нейния речник. Всичко около Оуклонското училище стана „пъка“ или „непъка“. Обедът стана „тифин“ 4 4 Тифин (англо-инд.) — лека похапка. — Б.пр. . Мисис Фостър беше за нея „мемсахиб“ 5 5 Мемсахиб (англо-инд.) — госпожа, господарка. — Б.пр. , и леля Нели едва не влудяваше прислужничките, като ги наричаше „ая“ 6 6 Ая (англо-инд.) — слугиня. — Б.пр. и им даваше своенравни разпореждания на развален хиндустани 7 7 Хиндустани — индо-европейски език — Б.пр. . Освен това поради сложния си тоалет се бавеше неприлично дълго в банята.

Но отначало посещението на леля Нели беше за Брени по-скоро нещо като шега. Бъбривото й натрапчиво присъствие на вечерята, когато той пиеше чай насаме с майка си, му беше досадно, ала то криеше и някои изкупващи удоволствия. Например откри радостите, които му носеше изучаването на спалнята й, след което караше по-малките ученички да го зяпат недоверчиво, когато им разправяше какво е намирал там. Веднъж, мислейки, че леля Нели е в банята и няма никаква опасност да го завари, се нацапа с нейните мазила, навлече си атлазения й пеньоар, сложи си на главата нещо като червеникава перука и се спусна тичешком в стаята на втори клас, където цяла сюрия момиченца се запревиваха от смях.

Читать дальше