Агата Кристи - Трагедия в три действия

— Не е лошо. Светът днес прилича на нелепа детска песничка. И кученцето се смее, като гледа тая игра, а? — И си помисли изведнъж: „Няма съмнение, тази жена е Кученцето. Гледа и се смее.“

Светлината се отмести от пенснето на мис Уилз и той видя светлосивите й очи, които го наблюдаваха будно през стъклата.

„Тази жена — помисли сър Чарлз — има сатанинско чувство за хумор.“

А гласно каза:

— Можете ли да отгатнете какво ме е довело тук?

— Ами — каза мис Уилз лукаво — предполагам, че не е само да видите мен, клетницата.

Сър Чарлз долови за миг разликата между говоримата и писмената реч. На хартията мис Уилз беше остроумна и жлъчна, на думи — лукава.

— В същност Сатъртуейт ми втълпи тази идея — каза сър Чарлз. — Въобразява си, че е добър познавач на човешкия характер.

— Той е много наблюдателен — рече мис Уилз. — Бих казала, това му е нещо като хоби.

— И е дълбоко убеден, че ако е имало нещо, заслужаващо забелязване нея вечер в Мелфъртското абатство, вие щяхте да го забележите.

— Така ли каза?

— Да.

— Трябва да ви призная, че много се заинтригувах — произнесе мис Улиз бавно. — Знаете ли, никога дотогава не бях виждала убийство отблизо. Пишещата жена трябва от всичко да черпи материал, нали?

— Мисля, че това е всеизвестна аксиома.

— Затова, естествено — каза мис Уилз, — се стараех по възможност да забележа всичко.

Мис Уилз очевидно така обясняваше думите на Биътрис, че „си пъхала носа навсякъде.“

— Относно гостите ли?

— Относно гостите.

— И какво точно забелязахте?

Песнето се помръдна.

— В същност не открих нищо…, ако бях открила, щях да кажа на полицията, разбира се — додаде тя благонравно.

— Но все пак сте забелязали някои неща.

— Аз винаги забелязвам някои неща. Не мога иначе. Такава съм си. — Тя се изкиска.

— А какво забелязахте?

— Ами, нищо…, тоест… нищо, което би било от значение за вас, сър Чарлз. Просто някои дребни неща за характера на хората. Аз намирам хората много интересни. Толкова типични, ако ме разбирате.

— Типични в какво отношение?

— По отношение на самите тях. Ох, не мога да ви обясня. Никога не умея да се изразявам. Тя пак се изкиска.

— Перото ви е по-смъртоносно от езика ви — усмихна се сър Чарлз.

— Мисля, че не е много правилно да казвате „по-смъртоносно“, сър Чарлз.

— Мила моя мис Уилз, признайте, че перото в ръката ви е много безмилостно.

— Вие сте ужасен, сър Чарлз. Вие сте безмилостен към мен .

„Трябва да се измъкна от тази словесна престрелка“ — рече си сър Чарлз. А гласно:

— Значи, не сте открили нищо конкретно, мис Уилз?

— Не… не съвсем. Но имаше едно нещо. Нещо, което забелязах и трябваше да го кажа на полицията, само че забравих.

— Какво беше то?

— За иконома. Той имаше на лявата си китка нещо като тъмночервен родилен белег. Предполагам, че такова нещо може да влезе в работа.

— Действително много полезна работа. Полицията се мъчи всячески да намери следите на тоя човек. Откровено казано, мис Уилз, вие сте чудна жена. Нито една от слугините, нито един от гостите не спомена за такъв белег.

— Повечето хора не си служат с очите, както трябва, нали? — каза мис Уилз.

— Къде точно беше белегът? И какви размери имаше?

— Моля, подайте си китката… — Сър Чарлз протегна ръка. — Благодаря ви. Ето тук беше. — Мис Уилз сложи безпогрешно пръст на мястото. — Имаше приблизително размерите на шестпенсова монета и по форма приличаше на Австралия.

— Благодаря ви, напълно ми е ясно — каза сър Чарлз, като дръпна ръката си и смъкна маншета си.

— Мислите ли, че трябва да пиша на полицията и да разкажа за това?

— Разбира се. То може да бъде много ценно за издирването на човека. Дявол да го вземе — продължи сър Чарлз с чувство, — в детективските романи злодеят винаги има някакъв отличителен белег. Жалко, че действителният живот се оказва толкова изостанал.

— В романите обикновено е белег от рана — каза мис Уилз замислено.

— Родилен белег също върши работа — рече сър Чарлз. Изглеждаше детински доволен. — Бедата е там — продължи той, — че повечето хора са толкова неопределени. Нямат нищо, за което да се уловиш.

Мис Уилз го изгледа въпросително.

— Старият Бебингтън например — продължи сър Чарлз — беше необикновено банална личност. Много трудно се запомня.

— Ръцете му бяха твърде характерни — забеляза мис Уилз. — Бих казала, ръце на учен. Малко изкривени от артрит, но с много изящни пръсти и красиви нокти.