Агата Кристи - Азбучните убийства

— На колко години беше?

— Около 60. Много уважавана и отрудена жена.

Поаро попита замислено:

— Вашето мнение, инспекторе, е, че този Ашър е убил жена си, така ли?

Инспекторът се изкашля предпазливо.

— Още е рано да се правят изводи, мистър Поаро, но бих искал да чуя лично от Франц Ашър как е прекарал миналата вечер. Ако може да даде задоволителен отговор — добре, ако ли не…

Настъпи напрегната пауза.

— Липсва ли нещо от магазина?

— Нищо. Парите в касата са непокътнати. Нищо не показва, че е имало кражба.

— Вие мислите, че Ашър е отишъл пиян в магазина, започнал е да заплашва жена си и накрая я е убил?

— Това изглежда най-вероятното разрешение. Но да си призная, сър, въпреки това искам да хвърля още един поглед върху онова странно писмо, което получихте.

Поаро му подаде писмото и инспекторът го прочете намръщен.

— Не прилича на стила на Ашър — каза той най-сетне. — Съмнявам се дали Ашър би употребил израз като „нашата английска полиция“. Освен ако се е опитвал да бъде много хитър. Пък е и цяла развалина — ръцете му треперят и той не би могъл да напише писмото на машина без никаква грешка. Хартията е от най-добро качество, мастилото също. Странното е, че се споменава именно 21-ви. Но, разбира се, може да бъде и просто съвпадение.

— Да, възможно е.

— Но аз не харесвам подобни съвпадения, мистър Поаро. Прекалено точно се покриват.

Той млъкна за малко. Бръчки прорязаха челото му.

— ABC. Кой, по дяволите, може да бъде този ABC? Трябва да видим дали Мери Драуър (това е племенницата) може да ни помогне с нещо. Объркана работа. Ако не беше това писмо, щях да се обзаложа, че това е работа на Франц Ашър.

— Знаете ли нещо за миналото на мисис Ашър?

— Родена е в Хампшър. Започнала е да работи в Лондон още като момиче. Там срещнала Ашър и се омъжила за него. Трябва да са живели много тежко през време на войната. Оставила го е през 1922 година. По него време са живеели в Лондон. Тя дошла тук, за да се отърве от него, но той подушил накъде е заминала, последвал я и буквално й вадеше душата за пари…

Влезе един полицай.

— Да, Бригс, какво има?

— Ашър, сър. Намерихме го.

— Добре, доведете го. Къде беше той?

— Криеше се на гарата в един вагон.

— Така ли? Доведете го тук.

Франц Ашър беше наистина един жалък и непредразполагащ към съзерцание екземпляр. Той ту плачеше, ту заплашваше, ту раболепствуваше. Мътният му поглед се местеше бързо от едно лице на друго.

— Какво искате от мене? Аз нищо не съм направил, на нищо не прилича да ме водите тук. Как смеете, свини такива? — Тонът му рязко се смени. — Не, не, не исках да кажа това. Вие не бихте обидили един беден, стар човек. Няма да бъдете лоши с него. Всеки е лош с бедния, стар Франц! Горкият, стар Франц!

Мистър Ашър започна да плаче.

— Стига, Ашър! — каза инспекторът. — Съвземи се. Не те обвинявам в нищо все още. И ти не си длъжен да правиш никакви изявления, ако не искаш. Но, от друга страна, ако си замесен в убийството на жена си…

Ашър го прекъсна. Гласът му се извиси до писък.

— Аз не съм я убил! Не съм я убил! Всичко това е лъжа! Проклети английски свини, всички сте срещу мене! Не съм я убил, не съм я убил!

— Ти много често я заплашваше, Ашър.

— Не, не. Вие не разбирате. Това беше една шега между мене и Алис. Тя разбираше.

— Странна шега! Би ли ми казал, ако нямаш нищо против, къде си бил миналата вечер?

— Да, да, всичко ще кажа. Не съм наближавал дори до Алис. Бях с приятели, с добри приятели. Първо бяхме в „Седемте звезди“, а после в „Червеното куче“.

Той говореше бързо, думите му се застъпваха.

— Дик Уилоуз, той беше с мене, и старият Кърди, и Джордж, и Плат, и много други момчета. Казвам ви, че не съм се приближавал дори до магазина. Ах, Gott, казвам ви самата истина.

Гласът му беше писклив. Инспекторът кимна на подчинения си.

— Отведи го. Арестувам го като заподозрян.

— Не знам какво да мисля — каза той, когато отведоха неприятния, треперещ стар човек, със злобно изкривена уста. — Ако не беше писмото, щях да съм сигурен, че той го е направил.

— А хората, които спомена?

— Разпасана банда — нито един от тях не би се поколебал да лъжесвидетелствува. Не се и съмнявам, че е бил с тях по-голямата част от времето. Много зависи от това, дали някой го е видял около магазина между 5:30 и 6 часа.

Поаро поклати глава замислено.

— Сигурен ли сте, че нищо не е изчезнало от магазина?

Инспекторът повдигна рамене.

— Зависи. Може да са били взети един-два пакета цигари, но за такова нещо не се извършва убийство.