Агата Кристи - Азбучните убийства

— Може би правя от мухата слон. Във всеки случай не може да се направи нищо друго, освен да се чака.

— Добре, 21-ви е в петък. Ако стане някоя голяма кражба около Андоувър, тогава…

— Ах, какво облекчение би било.

— Облекчение? — аз зяпнах. Стори ми се, че тази дума беше съвсем не на място.

— Една кражба може да причини безпокойство, но едва ли облекчение! — заявих аз.

Поаро поклати енергично глава.

— Имаш грешка, приятелю. Не разбираш какво искам да кажа. Кражбата би била облекчение, понеже би освободила ума ми от страха от нещо друго.

— От какво?

— Убийство! — каза Еркюл Поаро.

Мистър Александър Бонапарт Къст стана от мястото си и огледа разхвърляната стая. Гърбът му се беше схванал от дългото седене и той се протегна с целия си ръст. Някой страничен наблюдател би забелязал, че всъщност мистър Къст беше доста висок мъж. Прегърбената му стойка и късогледият му поглед създаваха грешното впечатление, че е дребен.

Той приближи до едно доста износено палто, което висеше на вратата, извади от джоба му кутия евтини цигари и кибрит. Запали си цигара и се върна на масата. Извади един железопътен справочник и погледна в него; после се върна към изучаването на написания на машина списък с имена и отметна с писалката си първото име.

Беше четвъртък, 20 юни.

Предчувствията на Поаро относно анонимното писмо, което беше получил, ми бяха направили силно впечатление, но трябва да призная, че когато 21-ви наистина дойде, цялата работа беше изхвръкнала от съзнанието ми и първото нещо, което ми напомни за нея, беше посещението на главния инспектор от Скотланд Ярд мистър Джап при моя приятел. Ние се познавахме с него от дълги години и той сърдечно ме поздрави.

— Та това е капитан Хейстингс, завърнал се от дивите области на… как му беше името? Напомняте ми за едно време, като ви гледам пак заедно. Изглеждате много добре. Може би само косата на темето ви е малко оредяла. Но какво да се прави, всички вървим натам. Моята също започна да пада.

Аз трепнах. Бях сигурен, че благодарение на грижливия начин, по който решех косата си — точно върху темето, леката прозрачност, за която Джап намекна, беше почти незабележима. Но както и да е, Джап никога не се е отличавал с особена тактичност, когато се отнасяше до мене, така че направих добродушна гримаса и се съгласих, че никой от нас не става по-млад.

— С изключение на мосю Поаро — каза Джап. — Той би бил отлична реклама на препаратите против косопад. А растителността под носа му е по-пищна отвсякога. И на всичко отгоре в преклонна възраст стана център на вниманието. Замесен във всички знаменити афери на деня: мистерии във влакове, в самолети, убийства във висшите кръгове — той е и тук, и там, и навсякъде. Откакто се оттегли от служба, много се прочу.

— Аз вече казах на Хейстингс, че съм като примадоната, която непрекъснато дава последното си представление — каза Поаро с усмивка.

— Няма да се учудя, ако свършиш с разследването на собствената си смърт — каза Джап и се разсмя от сърце. — Това е добро като идея. Трябва да се запише.

— Това разследване ще го оставим за Хейстингс — каза Поаро и ми намигна.

— Ха, ха! Това би било добра шега — изсмя се Джап.

Аз не можах да разбера защо тази шега му се стори толкова забавна; дори намерих, че е проява на много лош вкус. Явно, добият Поаро е остарял и едва ли са му приятни шеги относно неговия наближаващ край. Може би изражението ми показа какво мисля, понеже Джап промени темата.

— Чухте ли за анонимното писмо на мосю Поаро? — попита той.

— Показах го на Хейстингс онзи ден — отговори приятелят ми.

— Вярно — възкликнах аз. — Съвсем го бях забравил. Чакайте да видя коя дата се споменаваше.

— 21-ви — каза Джап. — Затова се и отбих. Вчера беше 21-ви и само от любопитство позвъних снощи в Андоувър. Наистина е било шега. Нищо не се е случило. Един счупен прозорец — някакво дете хвърляло камъни и няколко пиянски истории. Един път и нашият белгийски приятел да се излъже.

— Признавам, че ми олекна — съгласи се Поаро.

— Ама здравата си го беше навил на пръста — каза Джап състрадателно. Ние получаваме такива писма с десетки всеки ден. Пишат ги разни безделници с празни глави. Но са напълно безобидни, търсят само силни преживявания.

— Наистина беше глупаво от моя страна да го взема толкова надълбоко — каза Поаро. — Изглежда сбърках къщата.