Агата Кристи: Азбучните убийства

— Ти и сега бъркаш адрес с къща — каза Джап.

— Comment?

— Нищо, една-две поговорки. Е, аз да си вървя. Имам една работа наблизо. Трябва да получа едно откраднато бижу. Просто се отбих за малко, за да те успокоя. Жалко е да се карат тези сиви клетки да работят напразно.

С тези думи и със звучен смях Джап си отиде.

— Не се е променил много старият Джап, а? — попита Поаро.

— Изглежда доста по-стар — казах аз. — Побелял е — добавих отмъстително.

Поаро се изкашля и каза:

— Знаеш ли, Хейстингс, моят фризьор е страшно изобретателен. Сега е намерил едно малко средство — човек го прикрепя към темето си и сресва собствената си коса върху него; не е съвсем перука, ами… как да ти кажа…

— Поаро! — изревах аз. — Казвам ти веднъж завинаги, че не искам да имам нищо общо с идиотските изобретения на глупавия ти фризьор! Какво толкова й има на косата ми?

— Ама не, абсолютно нищо.

— Говориш като че ли съм почнал да оплешивявам.

— Моля ти се, дума да не става.

— Естествено, от големите летни горещини а Америка косата ми малко пооредя. Но на връщане ще си взема някой ефикасен препарат против косопад.

— Точно така.

— В края на краищата, какво му влиза в работата на Джап. Винаги е бил нетактичен и при това без никакво чувство за хумор. От този тип хора, които се смеят, когато някой дръпне стола на сядащ човек.

— Доста хора биха се смели на това.

— Много глупаво.

— От гледна точка на сядащия човек — да.

— Е — казах аз, като се посъвзех. (Признавам, че съм чувствителен на тема коса.) — Съжалявам, че анонимното писмо не ни доведе до нищо.

— Този път наистина сбърках. Стори ми се, че има нещо особено в това писмо. А то излезе една глупост. Боже мой, ставам стар и подозрителен, като някое старо куче, което лае без причина.

— Ако ще работим заедно, трябва да се поровим из „каймака“ за друго убийство — казах аз през смях.

— Спомняш ли си какво каза завчера? Ако човек можеше да си поръчва престъпления, както може да си поръчва обяд, ти какво би си избрал?

Аз веднага му влязох в тон.

— Момент да помисля. Нека хвърлим поглед върху менюто. Кражба? Или може би фалшификация. Не, не ми харесва. Прекалено вегетарианско. Трябва да е убийство, кърваво убийство, с гарнитура, естествено.

— Разбира се. L’hors d’oeuvres 10 10 Ордьовър (предястие). (фр.) — Б.е.ред. .

— А кой ще бъде жертвата? Мъж или жена? По-добре мъж. Някоя важна личност. Американски милионер, някой министър-председател или пък собственик на вестник. А сега да видим мястото на убийството. Какво ще кажеш за добрата стара библиотека? Като че ли най-подхожда за атмосферата. Що се отнася до оръжието, може да бъде някоя причудливо извита кама или тъп инструмент от типа на издялано от камък божество.

Поаро въздъхна.

— А може и отрова — казах аз. — Но това звучи твърде професионално. Или револверен изстрел, прорязващ нощта. Тогава трябва да има и едно-две красиви момичета.

— Кестеняви — промърмори приятелят ми.

— Старата ти шега. Едно от момичетата, естествено, ще бъде несправедливо заподозряно, а трябва да има и някакво недоразумение между нея и младия мъж. Освен това ще има и други заподозрени: възрастна жена, тъмен, опасен тип, някой приятел или съперник на убития, мълчалива секретарка, незабележителна личност, някой добряк с безцеремонни обноски, двойка уволнени слуги или горски пазачи или нещо от тоя род и един глупав детектив от типа на Джап и… това е всичко.

— Значи това е твоята представа за пикантно убийство?

— Виждам, че не си съгласен. Поаро ме погледна тъжно.

— Ти направи отлично резюме на почти всички детективски романи, които са написани досега.

— Добре — казах аз. — А какво би поръчал ти?

Поаро затвори очи и се облегна назад в креслото си. Гласът му стана мъркащ като на стар котарак.

— Съвсем обикновено убийство, без усложнения. Убийство в тих домашен кръг, безстрастно и интимно.

— Как може едно убийство да бъде интимно.

— Представи си — промълви Поаро — едно общество от пет души. Четиримата играят бридж, а петият седи в едно кресло до камината. На края на вечерта намират, че човекът до камината е мъртъв. Убил го е единият от четиримата, докато е бил мор, а другите трима, увлечени в разиграването, не са забелязали нищо. Ето едно интересно убийство. Кой от четиримата е бил убиецът?

— Не виждам нищо заинтригуващо в това! — казах аз.

Поаро ме погледна с упрек.

— Не, разбира се! Като няма причудливо извити ками и изнудване, не е интересно. Също и без скъпоценен камък, който да е откраднатото ако от статуя на бог или неразгадаеми ориенталски отрови. Ти имаш мелодраматична душа, Хейстингс. На тебе би ти харесало не едно, а цяла поредица от убийства.