Агата Кристи: Азбучните убийства

— Признавам — казах аз, — второ убийство в книгата често освежава нещата. Ако убийството стане още в първата глава и човек трябва да проследи алибито на всеки герой поотделно чак до предпоследната страница, става малко скучно.

Телефонът иззвъня и Поаро стана да се обади.

— Ало — каза той. — Ало! Да, на телефона е Еркюл Поаро.

Той слуша известно време, после лицето му се измени.

Репликите му бяха кратки и несвързани.

— Mais oui 11 11 Ами да. (фр.) — Б.е.ред. …

— Да, разбира се…

— Но да, ще дойдем…

— Естествено…

— Сигурно е така, както казвате…

— Добре, ще го донеса. A tout à l’heure 12 12 До скоро. (фр.) — Б.е.ред. , тогава.

Той постави слушалката и се приближи до мене.

— Беше инспектор Джап, Хейстингс.

— Е?

— Току-що се бил прибрал в Скотланд Ярд. Има съобщение от Андоувър.

— Андоувър? — извиках възбудено.

Поаро бавно каза:

— Една стара жена, на име Ашър, собственица на малко магазинче за цигари и вестници, е била намерена убита.

Като че ли ме поляха със студен душ. Интересът ми, разпален при споменаването на Андоувър, изведнъж се изпари. Аз очаквах нещо фантастично, нещо изключително! Убийството на една стара жена, притежателна на магазинче за цигари, изглеждаше някак си бледо и лишено от интерес.

Поаро продължи със същия бавен и сериозен глас:

— Андоувърската полиция смята, че може да хване човека, който е извършил това.

Почувствувах нов пристъп на разочарование.

— Жената е била в лоши отношения с мъжа си — някакъв хроничен алкохолик. Неведнъж я е заплашвал, че ще я убие. Както и да е — продължи Поаро, — полицията иска да хвърли още един поглед върху анонимното писмо. Казах, че ние двамата тръгваме веднага за Андоувър.

Настроението ми малко се възвърна. В края на краищата колкото и незначително да изглеждаше това престъпление, все пак беше убийство, а аз отдавна не се бях занимавал с убийства и убийци.

Почти не чух следващите думи на Поаро. По-късно щях да си спомня значението им.

— Това е началото — каза Еркюл Поаро.

В Андоувър ни прие инспектор Глен — висок рус мъж с приятна усмивка.

Аз няма да се впускам в подробности, а ще дам кратко резюме на фактите около убийството.

Било е открито от дежурния полицай Довър на 22-ри в един часа сутринта. Както правел обиколката си, той натиснал вратата и видял, че е отключена. Влезнал и на пръв поглед му се сторило, че в магазинчето няма никой, но като насочил фенера си към тезгяха, видял сгърченото тяло на старата жена. Когато съдебният лекар дошъл на местопроизшествието, установил, че е била убита от силен удар по тила, по всяка вероятност когато е вземала пакет цигари от долния рафт на полицата зад тезгяха. Смъртта била настъпила осем-девет часа преди това.

— Но ние се добрахме до повече факти — добави инспекторът. — Открихме един човек, който е купил пакет тютюн в 17:30 часа. А друг един влезнал в магазина в 18:05 часа и помислил, че е празен. Това ограничава момента на убийството между 17:30 и 18:00 часа и пет минути. Засега не съм открил никой, който да е видял Ашър да се навърта около магазинчето, но още е рано. В девет часа е бил в „Трите корони“, вече доста пиян. Когато го намерим, ще го задържим като заподозрян.

— Малко привлекателна личност, а? — попита Поаро.

— Неприятен тип.

— Не е ли живеел с жена си?

— Не, разделили се преди години, Ашър е немец. Бил е келнер по едно време, но се пропил и постепенно станал неработоспособен. Тя също е работила известно време. Последната й работа е била като готвачка при една стара дама, някоя си мис Роуз. Мисис Ашър давала пари на мъжа си за храна, но той ги изпивал и отивал, където тя работела, да прави сцени. Затова именно приела работата при мис Роуз в Грейндж. Това е едно много затънтено място на три мили от Андоувър. Той не е можел да ходи там толкова често. Когато мис Роуз починала, оставила на мисис Ашър малко наследство, с което тя започнала дребната си търговийка. Наела това малко магазинче за цигари, вестници и други дребни стоки. Тя се справяше добре с работата си. Ашър имаше навика да се върти наоколо и да я заплашва. От време на време тя му даваше по малко пари, само и само да се отърве от него. Отпускаше му по 15 шилинга седмично.

— Имат ли депа? — попита Поаро.

— Не. Тя има някаква племенница, която работи в Оувъртън. Много мило и сериозно момиче.

— Та казвате, че Ашър е заплашвал жена си.

— Да. Той е цяла напаст, като се напие. Ругаеше и заплашваше, че ще й смачка главата. Не е бил лесен животът на мисис Ашър.