Агата Кристи - Азбучните убийства

— Вие мислите, че така ще стане и сега? — попита Мегън и смръщи вежди.

— Рано или късно трябва да стане така. Досега късметът беше на негова страна, но вече трябва да се обърне към нас. И аз мисля, че той вече се обърна. Чорапите са началото. Отсега нататък всичко ще тръгне зле за него. И той също ще започне да прави грешки.

— Струва ми се, че ни окуражавате — каза Франклин Кларк. — Вярно, че ние имаме нужда от това. Още щом се събудих, някакво чувство за безпомощност парализира духа ми.

— Вижда ми се много проблематично, че ще успеем да постигнем нещо — каза Доналд Фрейзър.

Мегън го сряза:

— Не бъди пораженец, Дон.

Мери Драуър се изчерви леко и каза:

— Според мене, човек никога не знае. Убиецът се намира в същия град, в който сме и ние, и нищо чудно да го срещнем.

Аз казах нервно:

— Само да можехме да направим нещо!

— Не забравяй, Хейстингс, че полицията прави всичко, което може да се направи, навсякъде сноват цивилни полицаи. Добрият инспектор Кроум може да дразни с държанието си, но той е много способен офицер, а също така полковник Андерсън, полицейският началник, е човек на действието. Те са взели всички мерки градът и състезанията да бъдат наблюдавани. Навсякъде ще има преоблечени полицаи. Освен това, кампанията в пресата. Обществеността е предупредена.

Доналд Фрейзър поклати глава.

— Според мене, той изобщо няма да се опита — каза той обнадеждено. — Би било лудост от негова страна.

— За нещастие — каза Кларк сухо — той наистина е луд! Вие какво мислите, мосю Поаро? Ще се откаже ли той или ще опита още веднъж?

— Моето мнение е, че манията го е обзела до такава степен, че той трябва да се опита да изпълни обещанието си! Противното би означавало, че се признава за победен, а неговият болезнен егоизъм никога не би му позволил това. Мога да кажа, че това е мнението и на доктор Томпсън. Надеждата ни е да го хванем, когато се опитва да го извърши.

Доналд отново поклати глава.

— Той ще бъде много предпазлив.

Поаро погледна часовника си. Ние разбрахме намека. Бяхме се споразумели да дебнем цял ден: сутринта да обиколим колкото се може повече улици, а следобед да се навъртаме около най-оживените места на състезанията.

Казвам „ние“, но в моя случай това бдение нямаше да бъде от голяма полза, тъй като никога не бях виждал ABC. Но въпреки това, тъй като идеята беше да се разделим, за да обходим колкото се може по-голямо пространство, аз предложих да придружа една от дамите.

Поаро се съгласи, но ми се стори, че намигна насмешливо.

Момичетата излязоха, за да си вземат шапките. Доналд Фрейзър стоеше до прозореца и гледаше замислено навън. Франклин Кларк го погледна, но явно реши, че последният е прекалено погълнат от мислите си, за да го изслуша, понижи глас и се обърна към Поаро:

— Вижте, мосю Поаро. Вие бяхте в Карстън и видяхте снаха ми. Да Ви е казала… или намекнала… искам да кажа… спомена ли изобщо…?

Той млъкна объркано.

Поаро отговори с такава невинна физиономия, че събуди подозрението ми:

— Comment? Дали снаха Ви е казала, намекнала или споменала — какво?

Франклин Кларк силно се изчерви.

— Може би ще си помислите, че не е време да се натрапвам с лични въпроси…

— Du tout!

— Но искам да няма недоизказани неща.

— Чудесно намерение.

Този път ми се стори, че и Кларк започна да подозира, че зад любезната си маска Поаро скрито се забавлява. Той продължи, като се запъваше.

— Снаха ми е много добра жена. Винаги много съм я обичал… но тя дълго време беше болна… и при това от такава болест — непрекъснато я тъпчеха с наркотици…в такова състояние човек започва да си въобразява някои неща!

— А?

Този път нямаше съмнение — в очите на Поаро играеше насмешливо пламъче. Но Франклин Кларк, погълнат от дипломатическата си мисия, не го забеляза.

— Става дума за Тора — мис Грей — каза той.

— О, за мис Грей ли говорите? — В тона на Поаро звучеше наивно учудване.

— Да. Лейди Кларк си е втълпила някои неща. Вие сам виждате, че Тора — мис Грей, е доста хубаво момиче…

— Може би — призна Поаро.

— А жените, дори и най-добрите, са малко злобни към другите жени. Тора беше безценен помощник на брат ми; той винаги казваше, че тя е най-добрата секретарка, която е имал, а беше и много привързан към нея. Но отношенията им бяха открити и порядъчни. Искам да кажа, че Тора не е от тези момичета…

— Така ли? — каза Поаро насърчително.

— Но снаха ми се беше внушила, че трябва да… ревнува. Не че го показваше с нещо, но след смъртта на Kap, когато стана въпрос мис Грей да, остане, Шарлота категорично отказа. Вярно е, че това отчасти се дължи на болестта и морфина и, както казва сестра Капстик, не бива да обвиняваме Шарлота, че си е набила тези идеи в главата…