Агата Кристи - Смъртта идва като завършек

„Слава на Себек (Себек — бог с образ на крокодил, покровител на водите и водните басейни. Бел. прев.), сина на Нейт, който те придружи благополучно по водата!“ „Слава на Пта, на юг от Мемфиската стена, който те доведе при нас!“ „Да благодарим на Ра (Ра — бог на Слънцето. Бел. прев.), който даде светлина на двете земи!“

Ренизенб си проби път напред, опиянена от голямата възбуда.

Имхотеп се изпъна важно и изведнъж тя си помисли: „Но той е дребен човек. Мислех го за много по-голям, отколкото е.“

Прониза я чувство, подобно на уплаха.

Смалил ли се беше баща й? Или спомените я лъжеха? Тя го помнеше по-скоро като заядлив, деспотичен човек, често пъти нервен, пращащ всички наляво и надясно, принуждавайки я понякога да се смее вътрешно, но въпреки това личност. А този малък, пълничък, възстар мъж с тъй самонадеян вид, при това не особено впечатляващ — дали тя нещо не грешеше? Откъде се взеха в главата й тези вредни мисли?

След като завърши високопарните си и церемониални словоизлияния, Имхотеп продължи с по-лични поздрави. Той прегърна синовете си.

— О, добри ми Яхмос, целият сияещ, бил си усърден в мое отсъствие, сигурен съм… И Собек, хубавият ми син, виждам, все още радваш сърцето ми. А, ето го Ипи — милия ми Ипи… чакай да те погледам… Застани по-далече… така. Пораснал си голям, цял мъж, колко се радва сърцето ми да те прегърна отново! Ренизенб, моя скъпа дъще, отново си у дома. Сатипи, Кайт, не по-малко скъпите ми снахи… И Хенет — моя вярна Хенет…

Хенет беше коленичила, обгръщаше краката му и демонстративно бършеше от очите си сълзи на радост.

— Радвам се да те видя, Хенет. Добре ли си, щастлива ли си? По-предана отвсякога — това е приятно за сърцето… И моят безупречен Хори, толкова вещ в сметките и в перото! Вървят ли работите? Сигурен съм, че вървят.

После, след като поздравите приключиха и възгласите наоколо стихнаха, Имхотеп вдигна ръка за тишина и заговори високо и ясно.

— Синове и дъщери мои, приятели. Имам една малка новина за вас. Доста отдавна вече, както добре знаете, аз съм един самотен, почтен мъж. И моята съпруга (вашата майка, Яхмос и Собек), и моята сестра (твоята майка, Ипи) се пренесоха при Озирис преди много години. И така, Сатипи и Кайт, аз ви доведох нова сестра да дели къщата с вас. Ето — това е моята наложница Нофрет, която ще обичате от уважение към мен. Тя дойде с мен от север, от Мемфис, и ще живее тук с вас, когато замина отново.

Докато говореше, той изведе напред за ръка една жена. Тя застана до него с високо вдигната глава и присвити очи — млада, надменна и хубава.

Ренизенб си помисли, сепната от изненада: „Но тя е съвсем млада, вероятно по-млада и от мен!“

Нофрет стоеше, без да каже дума. На устните й играеше лека усмивка — знак по-скоро на присмех, отколкото на доволство.

Тя имаше много прави черни вежди и лъскава, почерняла от слънцето кожа, а миглите й бяха толкова дълги и гъсти, че очите й почти не се виждаха.

Всички от семейството гледаха смаяно в пълна тишина. С леко раздразнение в гласа Имхотеп каза:

— Хайде, деца, кажете „добре дошла“ на Нофрет. Нима не знаете как да посрещнете наложницата на баща си, която той довежда у дома?

Последваха неохотни и вяли поздравления.

Имхотеп, с искрено трогнат вид, като прикриваше лекото си неудобство, възкликна бодро:

— Така е по-добре! Сатипи, Кайт и Ренизенб ще те отведат до женските помещения, Нофрет. Къде са сандъците? Свалихте ли ги на брега?

Сандъците със заоблени капаци бяха внимателно свалени от ладията. Имхотеп каза на Нофрет:

— Твоите накити и дрехи тук са на сигурно място. Иди и виж да ги настанят добре.

После, когато жените тръгнаха заедно, той се обърна към синовете си:

— Какво ново по имота? Наред ли е всичко?

— Долните поля, които бяха наети от Накт… — започна Яхмос, но баща му бързо го прекъсна:

— Почакай с подробностите, Яхмос. Ще ги оставим за по-късно. Тази вечер е празник. Утре ти, аз и Хори ще се захванем за работа. Хайде, Ипи, момчето ми, да влизаме в къщи. Колко висок си станал, главата ти стърчи над моята.

Намръщен, Собек тръгна след баща си и Ипи. Той прошепна на ухото на Яхмос:

— Накити и дрехи — чуваш ли? Ето къде отива спечеленото от северните имоти. Спечеленото от нас.

— Тихо — прошепна Яхмос. — Баща ни ще чуе.

— И какво като чуе? За разлика от тебе аз не се плаша от него.

По едно време, вече в къщата, Хенет влезе в стаята на Имхотеп, за да му приготви да се изкъпе. Тя цялата сияеше.

Имхотеп свали маската на смутена сърдечност.