Агата Кристи - Смъртта идва като завършек

Ипи гузно побърза да се засмее:

— Но ти няма да му кажеш, Хенет… Хайде, Хенет, обещай ми… Скъпа Хенет…

Хенет се промъкна до Еза. Тя повиши слабия си писклив глас:

— Разбира се, никога не съм искала да създавам главоболия — вие знаете, че… съм предана на всички ви. Не издавам нищо, ако не сметна, че е мой дълг…

— Само дразнех баба, това беше всичко — рече Ипи. — Така ще кажа и на баща ми. Той знае, че не мога да изрека сериозно нещо такова.

Той кимна на Хенет кратко и рязко и излезе от стаята.

Тя се загледа след него и каза на Еза:

— Приятно момче — приятно, възпитано момче. И колко смело говори!

Еза каза обезпокоено:

— Той говори опасно. Не ми харесва това, което си е наумил. Синът ми го глези много.

— Как няма да го глези? Той е толкова хубаво, привлекателно момче.

— Хубав си, когато вършиш хубави неща — остро я прекъсна Еза. Тя помълча малко, после рече бавно: — Хенет, обезпокоена съм.

— Обезпокоена ли си, Еза? От какво? Впрочем господарят скоро ще бъде тук и всичко ще се оправи.

— Да се оправи? Чудя се!

Тя отново замълча, после каза:

— Внук ми Яхмос в къщи ли е?

— Видях го да идва към верандата преди малко.

— Иди му кажи, че искам да говоря с него.

Хенет тръгна. Намери Яхмос на студената веранда с пъстро оцветени колони и му предаде заръката на Еза.

Яхмос веднага я изпълни.

Еза внезапно рече:

— Яхмос, Имхотеп съвсем скоро ще бъде тук.

Нежното лице на Яхмос се оживи.

— Да, това наистина ще бъде добре.

— Наред ли е всичко за пристигането му? Работите вървят ли успешно?

— Изпълнявал съм наставленията на баща ми колкото мога по-добре.

— А Ипи?

Яхмос въздъхна.

— Баща ми много го глези. Това не е хубаво за момчето.

— Трябва ясно да посочиш това на Имхотеп.

Яхмос погледна неуверено.

Еза каза твърдо:

— Аз ще те подкрепя.

— По някой път ми се струва — изрече Яхмос с въздишка, — че тук няма нищо освен трудности. Но всичко ще се оправи, щом баща ми си дойде. Тогава той ще реши. Трудно е да се изпълняват желанията му, когато го няма — особено както не съм равноправен, а той нарежда какво да се върши.

Еза бавно промълви:

— Ти си добър син, справедлив и разумен. Също си и добър съпруг, точно както казва пословицата — един мъж да обича жена си и да направи къща за нея, да я нахрани и облече, да я обсипе със скъпи мехлеми за тоалета й и да радва сърцето й, докато е жива. Но има още едно правило и то е: „Не й позволявай да стане господарка.“ Ако бях на твое място, синко, щях да се вслушам в него…

Яхмос я погледна, въздъхна дълбоко и излезе.

Заради приготовленията навсякъде цареше суматоха. В кухнята бяха опечени стотици пити хляб, а сега се печаха гъските; миришеше на праз, чесън и различни подправки. Жените викаха и се разпореждаха, а мъжете помагаха и притичваха нагоре-надолу.

Навсякъде се носеше шепот:

— Господарят… господарят си идва…

Ренизенб помагаше в плетенето на венци от макова и лотосови цветове; тя почувства как възбудата от щастието нараства в сърцето й. Баща й се прибираше у дома! В последните няколко седмици тя неусетно потъна в затвореността на своя стар живот. Онова първо усещане на непознатост и отчуждение, което й вдъхнаха думите на Хари, беше отминало. Тя си беше същата Ренизенб. Яхмос, Сатипи, Собек и Кайт, всички те си бяха същите — сега, както и някога, се суетяха и бързаха с приготовленията за завръщането на Имхотеп. Говореше се, че той ще бъде тук, преди да се е мръкнало. Един от слугите беше изпратен на брега на реката, за да предупреди, когато господарят се зададе, и неговият глас изведнъж се разнесе високо и ясно, известявайки за пристигането му.

Ренизенб остави цветята и се затича с останалите. Всички бързаха към пристана на речния бряг. Яхмос и Собек вече бяха там сред малка тълпа от селяни, рибари и работници, всички викаха възбудено и сочеха към реката.

Да, наистина, ладията приближаваше бързо със своето голямо квадратно платно, издувано от Северния вятър. Близо зад нея плаваше шлепът-кухня, пълен с мъже и жени. След малко Ренизенб забеляза баща си, седнал с лотос в ръка, и до него някаква жена, за която тя предположи, че сигурно е певица.

На брега се развикаха с удвоена сила, Имхотеп протегна ръка за поздрав, моряците вдигаха и дърпаха фаловете. Носеха се викове:

„Добре дошъл, господарю!“, прославяха боговете, благодаряха им, че той се завръща жив и здрав, а малко по-късно Имхотеп слезе на брега, като поздравяваше семейството си и отговаряше на гръмогласните привети, както изискваше приличието.