Агата Кристи - Смъртта идва като завършек

Хори млъкна, сетне продължи:

— Еза стигна до истината, когато Хенет направи една съвсем неуместна забележка. Оплака се, че аз не съм гледал във нея, а по-скоро съм виждал нещо зад нея, което не е съществувало, и продължи да говори за Сатипи. Еза се досети, че работата е много по-проста, отколкото си мислехме. Сатипи не е гледала нищо зад Яхмос, а е видяла самия Яхмос.

За да провери идеята си, Еза подхвана темата по несвързан начин, който не можеше да засегне никого другиго, освен самия Яхмос, ако подозрението й беше вярно. Думите й го изненадаха и той им се поддаде само за миг, достатъчен тя да разбере, че това, което подозираше, беше самата истина. Но тогава и Яхмос разбра, че тя го подозира. А щом веднъж възникнеше подозрение, нещата се наместваха в него много добре, дори историята, разказана от пастирчето. Момчето се беше подчинило на господаря си Яхмос — чак и да изпие същата нощ лекарството, от което не се събуди повече…

— О, Хори, толкова е трудно да повярвам, че Яхмос е могъл да стори всичко това! Нофрет — да, мога да го разбера. Но защо и другите убийства?

— Трудно е да се обясни, Ренизенб, но веднъж сърцето отвори ли се за злото, то разцъфтява като макове сред житата. Може би през целия си живот Яхмос е имал наклонност към насилие, но не е бил способен да го извърши. Той е презирал собствената си покорност и подчинение. Аз мисля, че убийството на Нофрет му е дало голямо чувство за сила. Приложи я първо върху Сатипи. Тя, която му внушаваше страх и го ругаеше, омекна и се изплаши. Всички болки, заровени в сърцето му дълго време, надигнаха глава. Както онази змия се беше надигнала един ден тук, на пътечката. Собек и Ипи бяха единият по-красив, другият по-умен от него — така че и те е трябвало да умрат. Той, Яхмос, трябваше да управлява къщата и да бъде единствената утеха и отмяна на баща си! Смъртта на Сатипи увеличи същинското удоволствие от убийството. Вследствие на това той се почувства по-силен. После съвестта му е почнала да отстъпва — оттогава злото абсолютно го е завладяло.

Ти, Ренизенб, не му беше съперница. Доколкото все още можеше, той те обичаше. Но само докато възникна идеята твоят съпруг да раздели с него имота. Аз мисля, че Еза се съгласи да избереш Камени по две причини. Първата, че ако Яхмос нападнеше отново, по-скоро щеше да бъде Камени, а не теб, и в такъв случай разчиташе на мен да те пазя.

Втората й идея — Еза беше смела жена — бе да го разобличи. Яхмос, следен от мен (той не знаеше, че го подозирам), можеше да бъде хванат на местопрестъплението.

— Както и стана — каза Ренизенб. — О, Хори, бях така уплашена, когато се обърнах и го видях!

— Зная. Но трябваше да стане. Понеже се бях приближил до него, ти беше в безопасност, но не можеше да продължава вечно. Знаех, че ако му се удаде удобен случай, ще те блъсне от пътечката на същото място. Това би съживило суеверните обяснения.

— Тогава Хенет не ми е предала съобщение от теб?

Хори поклати глава:

— Не съм ти пращал никакво съобщение.

— Но защо Хенет… — Ренизенб млъкна и вдигна рамене. — Не разбирам участието й в цялата работа.

— Мисля, че Хенет знае истината — каза замислено Хори. — Прекара доста време тази сутрин с Яхмос — а това е много опасно. Той я е използвал да те подмами да се качиш тук — нещо, което тя с желание е направила, тъй като те мрази, Ренизенб…

— Зная.

— След това… Чудя се — Хенет е повярвала, че щом знае, е силна. Но аз не вярвам, че Яхмос би я оставил да живее дълго. Може би дори сега…

Ренизенб потръпна.

— Яхмос беше луд — констатира тя. — Беше обладан от зли духове, но не беше постоянно под тяхната власт.

— Не още… Спомняш си за онази история, която ти разказах — за Яхмос и Собек като деца. Как Собек удари главата на Яхмос в земята и как майка ти дойде пребледняла и разтревожена и каза: „Това е опасно“. Според мен тя искаше да каже, че да се правят такива неща на Яхмос е опасно. Спомням си, че на следващия ден Собек беше болен — смятаха, че е от отровна храна. Но аз мисля, че майка ти знаеше нещо за тревожната невъздържана ярост, която бушуваше в гърдите на спокойния й, хрисим син, и се страхуваше да не би някой ден да се надигне…

Ренизенб потрепери:

— Значи никой не е бил такъв, какъвто изглеждаше?

Хори й се усмихна:

— Да, понякога. Камени и аз, Ренизенб, мисля, че сме такива, каквито вярваш, че сме. Камени и аз…

Той произнесе последните думи натъртено и тя изведнъж разбра, че е настъпил момент на избор в живота й.