Агата Кристи - Смъртта идва като завършек

— Поредната преструвка. Ти не помниш, но Мерсу спомена, че отровата била вече обезвредена и скоро щял да се възстанови. В действителност точно така е станало.

— Но защо, Хори? Това не мога да проумея — защо?

Той въздъхна.

— Спомняш ли си, Ренизенб, че веднъж ти говорих за покварата, която идва отвътре?

— Спомням си. Наистина, дори тази вечер си мислех за това.

— Ти каза веднъж, че идването на Нофрет е донесло зло. Това не беше вярно. Злото вече беше тук, скрито вътре, в сърцата на всички в къщата. Пристигането на Нофрет само го извади от скришните му места наяве. Нейното присъствие разбули укритията. Нежното майчинство на Кайт се обърна в коравосърдечен егоизъм към нея и младостта й. Собек престана да бъде веселият, чаровен млад мъж, а стана горделив, разпътен слабак. Ипи не беше толкова разглезено, привлекателно дете, колкото пресметливо, самонадеяно момче. Въпреки демонстрираната от Хенет преданост, злобата й пролича много ясно. Сатипи се показа като груба и страхлива. Имхотеп пък се изроди в дребнав и надут тиранин.

— Зная, зная — Ренизенб закри очи с ръка. — Няма нужда да ми казваш. Откривах това малко по малко… Защо се случиха тези неща? Защо се появи тази поквара, както ти казваш, отвътре?

Хори повдигна рамене:

— Кой може да каже? Вероятно защото винаги има развитие. И ако някой не израсне по-виден, по-мъдър и по-голям, тогава развитието тръгва в друга посока, подхранвайки зли намерения. Или може би защото животът, който всички водеха, беше толкова затворен, свит в себе си, без простор и видимост. Или пък сигурно както се заразява реколтата — първо едно, после друго повяхва.

— Но Яхмос, Яхмос си беше все същият!

— Да, и това е една от причините, заради която започнах да го подозирам. За другите — съобразно нравите им — можех да го приема. Но Яхмос вечно е бил боязлив, вечно управляван и недостатъчно смел да се възпротиви. Обичаше Имхотеп и работеше здраво, за да му угоди, а баща ти го смяташе добронамерен, но глупав и бавен. Той го презираше. Сатипи също се отнасяше към Яхмос с цялата ехидност на една грубиянка. Постепенно натрупаното вътре в него негодуване — спотаено, но дълбоко — се надигна. Колкото по-хрисим изглеждаше, толкова повече нарастваше вътрешният му гняв. И тогава, точно когато се е надявал най-сетне да получи наградата за трудолюбието и усърдието си, да бъде признат като съдружник на баща си, се появи Нофрет. Наложницата и нейната красота преляха чашата. Тя започна да действа по мъжки и с тримата братя. Бръкна в раната на Собек с презрението си, че е глупак; разгневи Ипи с отношението си към него като към едно опако дете без капка мъжественост и показа на Яхмос, че в нейните очи той е отрепка. След идването на Нофрет най-сетне езикът на Сатипи изкара Яхмос от кожата му. Подигравките, укорите й, че тя е повече мъж от него, накрая го извадиха от равновесие. Той е срещнал Нофрет на тази пътечка и обезумял, я е блъснал долу.

— Но нали Сатипи…

— Не, не, Ренизенб, ето тук всички сгрешихте. Отдолу Сатипи е видяла какво се е случило. Разбираш ли сега?

— Но нали Яхмос беше с теб по посевите?

— Да, но през последния час. Не забеляза ли, че тялото на Нофрет беше студено? Ти самата докосна бузата й. Помисли си, че е паднала малко преди това — ала беше невъзможно. Била е мъртва отпреди два часа, но под горещото слънце лицето й не можеше да бъде толкова студено, когато го докосна. Сатипи е видяла какво се е случило. Започнала е да се върти наоколо уплашена, незнаеща какво да прави; тогава те е видяла, че идваш, и се е опитала да те отклони.

— Хори, кога узна всичко това?

— Досетих се бързо. Поведението на Сатипи ми го подсказа. Тя беше изпаднала в смъртен страх от някого или от нещо — и много скоро се убедих, че човекът, от когото се плаши, е Яхмос. Сатипи престана да го нагрубява и вместо това започна да му се подчинява във всичко. За нея е било страшен удар, нали разбираш. Яхмос, когото презираше като най-мекушавия от мъжете, в действителност беше убил Нофрет. Това обърна света й с главата надолу. Както повечето груби жени, тя беше страхлива. Този нов Яхмос я изплаши. В страха си започна да говори насън и той скоро разбра, че е опасна за него… Сега, Ренизенб, най-после можеш да разбереш истината за това, което видя онзи ден с очите си. Сатипи не беше съзряла дух, причинил смъртта й. Тя е видяла същото, което и ти видя днес. В очите на мъжа, който вървеше след нея — собствения й съпруг!, — е съгледала намерението да я блъсне долу, както бе блъснал другата жена. От страх отстъпи рязко от него и падна. А когато с умиращите си устни произнесе думата „Нофрет“, се опитваше да ти каже, че Яхмос е убил Нофрет.